Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Б. [ място], подадена чрез процесуален представител адв. Х.К, против решение № 15 от 28.01.2020 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 419/2019 г. Със същото е отхвърлена жалбата лицето срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 1/08.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фон “Земеделие“ - гр. Я., като неоснователна, и е осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ – РА, гр. С. сумата от 200 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 82 от 19.02.2020г. постановено по същото дело Административен съд – Ямбол, в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнил така постановеното решение, в частта за разноските, като И.Б е осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ – РА, гр. С. сумата от 391,16лв., представляваща внесената държавна такса по адм. дело № 7467/2019г. по описа на ВАС.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е извършил неправилен анализ на събраните доказателства. Счита, че съставените протоколи за проведени телефонни разговори не са годни доказателства. Оспорва приетото от съда, че е информиран многократно по телефона за несъответствието на представеното удостоверение за изминат курс на обучение. Твърди, че лисва надлежно уведомяване с мотивирано писмо относно допуснатите пропуски в представената документация. Излага подробни доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът – Директорът на ОД на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Я., чрез юрк.. Р, в представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 1/08.01.2019 г. издаден от Директора на ОД на Държавен фонд “Земеделие“ гр. Я. на И.Б с УРН 656926 на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор №28/06/1/0/01719 от 26.07.2016 г. и на лицето е определено задължение в размер на 24447,50 лв., представляваща първо плащане по Договор №28/06/1/0/01719 от 26.07.2016 г.
Производството пред първонистанционния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение № 15822/20.11.2019г. по адм. дело № 7467/2019г. по описа на ВАС е отменено Решение № 66/01.04.2019г. по адм. дело № 34/2019г. по описа на Административен съд - Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
От фактическа страна е установено, че И.Б е земеделски производител с УРН 656926, същият е подал Заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с ИД № на проекта 28/06/1/0/01719, който е одобрен за финансиране със Заповед № 03-280-Р Д/З 81 от 26.07.2016 г. на Директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие“-Ямбол с размер на финансовата помощ 48 895 лева, при размер на първо плащане 24 447,50 лв. и размер на второ плащане 24 447.50 лв. М. Д фонд “Земеделие“ и И.Б е сключен Договор № 28/06/1/0/01719 от 26.07.2016 г., съгласно същия финансирането се предоставя на два етапа-първо плащане от 24 447,50 лв. в срок до два месеца от датата на сключване на договора, освен при настъпване на посочените в същия условия и второ плащане в размер на 24 447.50 лв. и срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 от Наредба 14/28.05.2015 г. заявка за второ плащане подадена от ползвателя до 01.02.2018 г. На лицето е изпратено Уведомително писмо за одобрение № 194 с изх. №28/06/1/0/01719/2/01/03/01/29.09.2016 г. на ОД на Държавен фонд „Земеделие“- гр. Я., във връзка с договора и заповед за одобрение № 28/06/1/0/01719, с което е информиран за извършено плащане по банковата му сметка, като на 03.08.2016 г. е изплатена сума в размер на 24 447,50 лв., представляваща първо плащане. И.Б е подал заявка за второ плащане № 28061001719301/01.02.2018 г. във връзка договора. С писмо изх. № 01-283-6500/514/17.08.2018 г., получено лично от лицето на 21.08.2018г., Държавен фонд „Земеделие“ е уведомил Бъчваров, че открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като в процеса на извършване на административни проверки след подадена заявката за второ плащане са установени нередности: Приложеното удостоверение № 483/31.05.2015 г. за изкаран курс на обучение от 150 часа на тема “Основни практики в лесовъдството - лесокултурни дейности“ не доказва постигането на целта за придобиване на професионални умения и компетентности. В писмото е посочено, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни изисквания съгласно чл.38, ал.1, т.3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1, респ. на чл.9, ал. 1, т.3 от договора, поради което ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него. Недоволен от откритата процедура, Бъчваров е подал възражение № 02-283-6500/955/05.09.2018 г. и допълнение към възражение № 02-283- 6500/961/10.09.2018 г., с които изразява несъгласие с констатациите и изводите направени в уведомлението.
Предвид тези данни е издаден оспорения пред първоинстанционния съд АУПДВ № 1/08.01.2019 г. от Директора на ОД на Държавен фонд “Земеделие“ - гр. Я., с който на И.Б на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лв., представляваща второ плащане по договор № 28/06/1/0/01719 от 26.07.2016 г. и на И.Б е определено задължение в размер на 24447,50 лв., представляващо полученото първо плащане по договор № 28/06/1/0/01719 от 26.07.2016 г.
За изясняване и пълнота на фактите и обстоятелствата съда по съществото е допуснал и приел изслушване на свидетелски показания.
За да отхвърли жалбата решаващия състав е приел, че АУПДВ № 1/08.01.2019 г. на Директора на ОД на Държавен фонд „Земеделие“ - Ямбол е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби при издаването му и съобразяване с целта на закона.
Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и приложимите правни норми, като е изложил мотиви, че безспорно е установено, че към заявката си за второ плащане жалбоподателят е представил удостоверение № 483/31.05.2015г. за успешно завършен курс на обучение на тема „Основни практики в лесовъдството и лесокултурни дейности“, което не доказва придобити от жалбоподателя "Професионални умения и компетентности", съгласно т. 28 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. Прието е, че при липсата на коректно изпълнение, Разплащателната агенция изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане и не му дължи второ плащане.
Съдът е кредитирал приетите писмени и гласни доказателства и е приел, че от тях се установява уведомяването на жалбоподателя чрез проведени телефонни разговори удостоверени със съставени протоколи. Прието е, че допуснатото нарушение от страна на административния орган не е от вида на съществените, което води до отмяна на оспорения АУПДВ. С тези мотиви административния съд е отхвърлил жалбата и е приел оспорения АУПДВ за законосъобразен.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон.
Първоинстанционния съд правилно е обсъдил приложимите материалноправни разпоредби от Наредба № 14/28.05.2015 г. във връзка с неизпълнение на критериите за подбор по чл.38, ал.1, т.3 от Наредба за прилагане на подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. Посочената разпоредба предвижда, че ползвателя на помоща няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е изпълнил изискванията за професионални умения и компетентности в срок до 36 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и не по-късно от избраната крайна дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договор № 28/06/1/0/0/1719 от 26.07.2016г., ползвателя се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 01.02.2018г. Според приложение № 3 към договора, в точка 5 от таблицата за специфични цели и резултати, ясно е регламентирано, че кандидатът И.Б е поел изричен ангажимент за придобиване на професионални умения и компетентности. Това изискване е предвидено и в таблица № 7 „Специфични цели и резултати“ от раздел II, т.1 от бизнес плана. В т.2 е прецизирано, че „ през третата година от изпълнение на бизнес плана, кандидата ще придобие професионални умения и компетентности, като завърши курс от 150 учебни часа в областта на селското стопанство“.
Задължението за придобиване и доказване на професионални умения и компетентност в областта на селското стопанство, видно от гореизложеното, е правно уредено както в Наредбата, така и в сключения индивидуален договор между бенефициента и Държавен фонд „Земеделие“. Това задължение е императивно, то е ясно и точно разписано в Наредбата и договора и не се нуждае от допълнително тълкуване и разясняване. Този ангажимент не е ново изискване за което лицето да бъде уведомявано за първи път, тепърва. Ползвателят е запознат с него още при подписване и сключване на договора, както и при изготвения от него бизнес план. Към момента на подаване на заявлението за второ плащане Бъчваров е знаел, че е трябвало да представи нужното удостоверение за професионално обучение.
По делото се установява, че в изпълнение на горепосочените задължения Бъчваров е представил удостоверение № 483/31.05.2015г. за успешно завършен курс на обучение на тема „Основни практики в лесовъдството и лесокултурни дейности“. Правилни са изводите на административния орган и те не са оборени в развилото се съдебно производство, че в случая процесното удостоверение не доказва придобити от касатора "Професионални умения и компетентности", съгласно т.28 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. Установено е безспорно по делото, че цитираното удостоверение е издадено в по – ранен период, несъответстващ на уговорения в договора. Същото е издадено по проект и договор различен от одобрения. То касае и доказва придобиване на професионални умения и компетентност в областта на „лесовъдството и лесокултурните дейности“, но не и в областта на „селскостопанските дейности и земеделието“. Следва да се подчертае, че между изброените дейности има разлика и „лесовъдство и лесокултурни дейности“ не са равнозначни с дейността по „селско стопанство и земеделие“. Става въпрос за две различни самостоятелни и специфични дейности всяка със своите особености и отличителни белези. Няма как да се прием, че обучението по едната може да замени и замести обучението по другата.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения при издаване на АУПДВ, поради неспазване на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015г. От приетите по делото и съставени от административния орган протоколи за проведени с касатора телефонни разговори, безспорно се установява, че той е бил своевременно уведомен за наличието на нередности и пропуски в документите по заявката за второто плащане. По делото са представени два протокола от 13.02.2018г. и от 20.06.2018г., в последния изрично е отбелязано уведомяването за представяне на удостоверение за завършен курс за 150 часово обучение. Протоколите са удостоверени с точна дата и час и са съставени в присъствието на двама служители, потвърдени са с положени от присъстващите подписи, същите са издадени на основание чл. 61, ал. 2 от АПК. Противно на твърденията в касационната жалба, няма данни те да са оспорени по надлежния ред, поради което следва да се ценят за достоверни обективираните в тях факти относно уведомяването, още повече, че те се потвърждават и напълно кореспондират със събраните от първоинстанционния съд гласни доказателства. Следва да се отбележи, че от представените от Бъчваров възражения до административния орган е видно, че той е знаел и е бил на ясно, че има нередност по представеното от него удостоверение, така че е несъстоятелно твърдението, че не е бил уведомен.
С писмо изх.№ 01-283-6500/514 от 17.08.2018г., получено лично от Бъчваров на 21.08.2018г., той изрично е уведомен за установените нередности и за започване на процедурата по издаване на АУПДВ, като му е предоставена възможност да участва в административното производство и му е даден срок за представяне на възражения и писмени доказателства. С процесното писмо е спазена процедурата по уведомяване на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК.
С представеното на 28.12.2018г. удостоверение пред административния орган за професионално обучение рег.№ 962-278 от 19.12.2018г. за „Професия фермер“, специалност „Земеделец“, бенифициента се е опитал да поправи и санира своето неизпълнение, но това е невъзможно, тъй като е много след договорения и нормативно изискуем срок и се явява в забава. Това действие няма как да се приеме за изпълнение на установения пропуск.
При този изход на спора и предвид изричната претенция, в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/28.01.2020 г. на Административен съд – Ямбол, постановено по адм. дело № 419/2019 г.
ОСЪЖДА И.Б ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [адрес], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – сумата от 200 лв., разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.