Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. С. Ц. срещу решение №92 от 26.05.2010г. по административно дело № 196 / 2010 г. на Административен съд – гр. П..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд –Перник е отхвърлил жалбата на Б. С. Ц. от гр. П. срещу решение № 6204153840/22.03.2010г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 6204153840/12.01.2010г. на длъжностното лице по ПО, в частта относно началния момент за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че законосъобразно административния орган е определил началния момент за отпускане на пенсията, тъй като за да възникне правото на жалбоподателя на пенсия е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, една от които е да е прекратено осигурителното му правоотношение. Датата, на която са налице всички задължителни условия е 07.04.2008г., от която дата е отпусната пенсията на касационния жалбоподател.

Решението на административен съд – гр. П. е правилно и следва да бъде оставено в сила.

От данните по делото е видно, че с разпореждане № 6204153840/12.01.2010г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на касационния жалбоподател е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.3 от ПЗР на КСО считано от 07.04.2008г. Със заповед № 12/31.03.2003г. на основание чл. 328,ал.1,т.1 и т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя. На 15.04.2007г. той е навършил 45 години и е имал 10 години положен труд по чл.104,ал.3 от КСО. Но към 15.04.2007г. същият е бил в трудово правоотношение с „Галко” АД – гр. Р.- т. е. осигуряването му не е било прекратено към 15.04.2007г.- не е била налице една от задължителните предпоставки/ прекратено осигурително правоотношение/, визирани в разпоредбата на чл. 94, ал.1 от КСО, която предпоставка не се дерогира от разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗИДКСО в сила от 01.04.2008г.

Разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗИДКСО, която е в сила от 01.04.2008г. е приета за да се преодолее законодателна празнота. Разпоредбата на §4, ал.3 от ПЗР на КСО е изменена на 01.04.2008г. Съгласно редакцията и от ДВ бр.33/88г. в сила от 01.04.2008г. "до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2". Съгласно редакцията на същата разпоредба, действаща преди цитираното по-горе изменение „ До 31 декември 2006 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2”. От тълкуването на горните разпоредби се установява, че за периода 01.01.2007г. до 31.03.2008г. не е съществувала разпоредба, по силата на която, лицата които са работили при условията на чл.104 ал.3 от КСО и за които са били налице останалите предпоставки, визирани в § 4, ал.3 от ПЗР на КСО, да са имали възможност да се пенсионират при по - благоприятната хипотеза на § 4, ал.3 от ПЗР на КСО.Това те са могли да направят едва след влизане в сила на изменението на § 4, ал.3 от 01.04.2008г., но от датата на подаване на заявлението, в случай че е изтекъл 6 месечния срок, визиран в разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО. Именно за да бъде отстранена тази неблагоприятна последица за лицата, придобили право на пенсия през цитирания по-горе период, от допуснатия законодателен пропуск е приета разпоредбата на § 2 от ПР на ЗИДКСО от ДВ бр.33/2008г./ в сила от 01.04.2008г./, съгласно която лицата, които са придобили право на пенсия по § 4, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби в периода от 1 януари 2007 г. до влизането в сила на този закон, могат да се пенсионират от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. Т.е. дори и да е изтекъл срокът, визиран в разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО лицата, които са отговаряли на условията на §4, ал.3 от КСО, които са били с прекратено осигурително правоотношение и които са подали заявлението си в шестмесечен срок от влизане в сила на тази разпоредба имат право да получат пенсията си от датата на прекратяване на осигурителното си правоотношение/ в случай че това е станало в периода 01.01.2007г.- 01.04.2008г./ С оглед горното тълкуване правилен е извода на съда, че началната дата за отпускане на пенсията е определена законосъобразно от пенсионните органи.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай.

Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – гр. П. е постановил правилно решение.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.8, във вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 26.05.2010г. по административно дело № 196 / 2010 г. на Административен съд – гр. П..

ОСЪЖДА Б. С. Ц. от гр. П. за заплати на ТП на НОИ - РУ”СО” гр. П. сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ Д. М. Д.М.