Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
Гр. София, 17.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 13.06.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №3763/17 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационна жалба на И. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. №14/2017 г., по иска с пр. осн. чл.128 КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по процесуално - правните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да се мотивира защо дава вяра на един свидетел, който е заинтересован в полза на една от страните по делото, а не дава вяра на другите, както и да ги прецени заедно с всички останали доказателства по делото? и Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните?
В касационната жалба се правят и в съд. заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на иска.
Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК и решения по чл.290 ГПК е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния...