Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуалните й пълномощници, против решение № 1180 от 25.05.2017 г., постановено по в. т.д.№ 543/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав, с което е отменено решение № 2021/17.11.2016 г. по т. д.№ 5797/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-9 състав и предявеният от касатора иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСА на С. К. АД, взети на 26.08.2014 г., е отхвърлен.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на въззивния съд за наличието на кворум за вземане на атакуваните решения са незаконосъобразни и необосновани, т. к. в ОСА на С. К. АД е участвал акционер, който не е придобил акции на дружеството при спазване на условията на неговия устав и сделката е относително недействителна спрямо дружеството. По тези и други подробно изложени съображения се претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявеният от касатора иск по чл.74 ТЗ да бъде уважен, с присъждане на сторените по делото разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на хипотезите на чл.280 ал.1 т. т. 1–3 ГПК, по следните въпроси:

1/ В случаите, в които уставът на АД предвижда, че акциите са винкулирани и акционерът може да ги прехвърли, само след като ги предложи и на другите акционери с посочване на акциите, които се предлагат, предлагания купувач, цената и начина на плащане, като другите акционери имат право да закупят акциите при предложените условия, а след техния отказ, акциите са продадени на лице, различно от посоченото в предложението и при други условия, има ли извършеното прехвърляне действие по отношение на дружеството и другите акционери; 2/ Ако в устава на АД е предвидено, че временните удостоверения се издават от определен член на Съвета на директорите, напр. председателя, но същият не е упълномощен от СД, действителни ли са временните удостоверения, подписани от него; 3/ Действителни ли са временните удостоверения, ако в тях не се съдържат поредните номера на акциите, за които се издават; 4/ Действително ли е прехвърлянето на поименни акции, преди същите да са издадени, а са издадени само временни удостоверения, а в джирото е посочено, че се прехвърлят акции; 5/ Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност.

Ответниците по касационната жалба – С. К. АД [населено място] и С. О. [населено място], чрез своите пълномощници, оспорват основателността на касационната жалба и на искането по чл.280 ал.1 ГПК по съображения, подробно изложени в писмените им отговори.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да достигне до обжалвания резултат по спора, съставът на въззивния съд, разглеждайки основанията на предявения иск по чл.74 ТЗ, свързани с липсата на легитимация на С. О. /конституирано в процеса като трето лице–помагач на страната на ответника/ да участва в ОСА, чиито решения се атакуват по настоящото дело, е констатирал, че същите са основани на порочността на сделката /джиро/ от 24.08.2014 г., с която акционерът КАРМА И. АД е прехвърлил на С. О. 10 бр. поименни акции от капитала на дружеството.

По оплакванията, че джирото касае временно удостоверение, което е нищожно – не е подписано от упълномощен член на управителния орган, и че ответното дружество никога не е издавало временни удостоверения и представените такива са създадени единствено за нуждите на процеса, съдът е приел, че в закона не е посочено съдържанието на временното удостоверение. По правило обаче то би следвало да съответства на установеното в чл.183 ал.1 ТЗ съдържание на акцията, доколкото изпълнява нейните функции, а предвид изискването в чл.167 ал.1 ТЗ, временното удостоверение трябва да бъде подписано от упълномощен член на съвета на директорите. Според чл.11 ал.2 от устава на дружеството, във временното удостоверение се посочват името на акционера, броят, видът и номиналната стойност на записаните акции и направените вноски, датата на издаването. Всички изброени реквизити се съдържат в прехвърленото временно удостоверение № 1 от 08.11.2011 г. Съобразно чл.11 ал.1 от устава, временното удостоверение трябва да е подписано от председателя на съвета на директорите на дружеството. Ищецът не е оспорил факта, че подписалият временното удостоверение - В. Маниас, към посочената в документа дата е изпълнявал длъжността председател на СД на дружеството, което се установява както от протокола от заседанието на съвета на директорите от 10.12.2010 г., когато същият е бил избран на тази длъжност, така и от протокола от заседанието на съвета на директорите от 08.12.2011 г., когато е бил освободен от нея. При преценка на всички събрани доказателства, вкл. нотариална покана от 16.04.2013 г., съдът е приел, че липсват убедителни такива за съставянето на удостоверението впоследствие, с цел да бъде използвано в процеса. Изведен е извод, че от външна страна временното удостоверение съдържа белезите на ценна книга на заповед, правата върху която могат да се прехвърлят по реда на чл.187 ал.2 вр. чл.185 ал.2 ТЗ.

По доводите за нищожност на джирото от 24.08.2014 г., поради противоречието му с разпоредбата на чл.15 ал.5 от устава на дружеството относно реда за прехвърляне на акции, съдът е приел следното: В тази клауза е предвидено задължение към акционера, предлагащ да продаде акциите си от дружеството на трето лице, да уведоми другите акционери за желаната продажба, като укаже акциите, които се предлагат, предлагания купувач, цената и начина на плащане. Другите акционери имат право да закупят тези акции чрез писмено уведомяване на предложителя в 30-дневен срок след получаване на уведомлението, на същата цена и при условията, които предложителят е предложил или желае да приеме. Акциите, незакупени от акционерите в упоменатия срок, могат да бъдат прехвърлени на всяко трето лице на цена, не по-ниска, и при условия, нe по-благоприятни от оферираните от предложителя, в срок до 30 дни от изтичане на срока за приемане. Не се спори, че с изпращането на уведомлението от 30.06.2014 г. до СТОЛИЧНА ОБЩИНА, КАРМА И. АД е изпълнил задължението си да уведоми другия акционер за намерението си да продаде 200 акции по 2 000 лева всяка една на И. ЕНД К. Е., при начин на плащане - изцяло и по банков път. Няма спор и за това, че в 30-дневния срок, изтекъл на 30.07.2014 г., общината не е уведомила предложителя, че желае да закупи предлаганите акции на същата цена и при предложените условия. С изтичането на срока за предложителя е възникнало правото до 30.08.2014 г. да прехвърли пакета от акции (или част от тях) на всяко трето лице на цена при посочените условия в уведомлението от 30.06.2014 г. Прехвърлянето на десетте акции е извършено в рамките на посочения срок, а приобретателят на акциите е платил стойността им с два превода от 23.09.2014 г. на сумите 1 000 евро и 9 000 евро и превод от 06.10.2014 г. на сумата 300 евро по банкова сметка на продавача. Съдът е посочил, че при така осъществените факти няма основания да се приеме, че сделката е извършена в нарушение на разпоредбите на устава. Регламентираната в чл.185 ал.2 ТЗ възможност в устава да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции, като правило ограничава договорната свобода на акционерите, доколкото им налага изискване, което под страх от недействителност на извършеното разпореждане със собствените им акции, те не могат да пренебрегнат. От друга страна включването от учредителите на дружеството на такава уговорка в устава е въпрос преди всичко на целесъобразност и причината за такова решение е извън предмета на настоящия спор. Очевидно е, че нейната цел е да бъде предпазна мярка срещу евентуално недобросъвестно упражняване на права във вътрешните отношения между акционерите. В крайна сметка от значение е това, че при наличието на определени предпоставки, предложителят се сдобива с пълната свобода да се разпореди с акциите, предварително предложени за изкупуване на другия акционер, стига да го направи при условия, които не са по-благоприятни от оферираните. Без значение е фактът, че акциите не са прехвърлени на дружеството, посочено като купувач в уведомлението - в устава е казано, че след отказа на другия акционер да купи предлаганите акции, те могат да бъдат прехвърлени на всяко трето лице. Разпоредбите на устава не предвиждат и изискване за предложителя задължително да продаде целия пакет предложени акции. Затова е без значение, че са прехвърлени само десет от предложения пакет акции - в сила е правилото, че щом може голямото, то позволено е и по-малкото. Следователно, едностранната прехвърлителна сделка е била извършена при спазване на изискванията на устава на дружеството, което означава, че по силата на джирото от 24.08.2014 г., С. О. е придобило 10 бр. поименни акции от капитала на ответното дружество, които го легитимират като негов акционер. По-нататък съдът е приел, че липсата на отразяване на прехвърлянето на акциите в книгата на акционерите не опорочава валидността на сделката, нито се отразява върху момента на настъпването на транслативния й ефект, поради което С. О. е придобило правото да участва в ОСА на 26.08.2014 г. Прехвърлянето на останалите 67 990 акции от страна на К. И. АД на С. О. е било извършено по реда на чл.15 ал.3 от устава непосредствено преди регистрирането на участниците в ОСА, което означава, че към часа на откриването на събранието третото лице - помагач е било представено на събранието с 68 000 поименни акции с право на глас, съставляващи 80 % от капитала на дружеството. При тези данни и съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от устава, необходимият кворум за провеждане на събранието е бил налице.

При преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

По въпросите от № 2 до № 5 в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдът намира, че не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация, на които касаторът се позовава.

Съдът е приел, че овластяването в чл.11 от устава на дружеството на председателя на съвета на директорите да подписва временните удостоверения удовлетворява изискването на чл.167 ал.1 ТЗ. По този въпрос не е нужно да се допуска касационно обжалване на решението, т. к. това правомощие на управителния орган на дружеството може да бъде възложено по устав на върховния му орган, по аргумент от нормата на чл.221 т.11 ТЗ. В закона липсва неяснота или празнота, която да бъде отстранена по пътя на тълкуването по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По-нататък съставът на въззивния съд е приел, че временните удостоверения съответстват на изискванията на чл.183 ал.1 ТЗ, отнасящи се до задължителното съдържание на акциите, съответно приложими и за временните удостоверения. Реципрочността в случая означава поредни номера да имат временните удостоверения, а не акциите, които удостоверенията временно заместват. Поредни номера акциите получават при тяхното издаване, а не преди това. По този въпрос отново не е налице неяснота, налагаща тълкуването на закона. Налице е практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК и по въпроса, дали могат валидно да се прехвърлят акции, когато такива все още не са издадени, а са налице само временни удостоверения /напр. решение № 220/14.02.2012 г. по т. д.№ 839/2010 г. на ІІ т. о./, на която обжалваното решение изцяло съответства. По поставения процесуалноправен въпрос за задълженията на съда да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не се установява отклонение от задължителната практика на ВКС, служебно известна на съда и включително цитирана от касатора.

Съдът намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по първия въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, обобщен и уточнен, съобразно правомощията на касационния съд по т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, както следва: За характера на винкулираните акции съгласно чл.185 ал.2 изр.2 ТЗ и правните последици от прехвърлянето им. Въпросът е обусловил решаващите правни изводи на съда, има значение за изхода по делото, правната му уредба е оскъдна и по него няма задължителна или трайно установена съдебна практика.

С цел насрочване на производство по разглеждане на жалбата, касаторът следва да заплати предварително дължимата държавна такса в размер на 175 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1180 от 25.05.2017 г., постановено по в. т.д.№ 543/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав.

УКАЗВА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 175 лв. по съответната сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаването на съобщението за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.

При изпълнение на указанията в предоставения срок, делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро търговско отделение при ТК на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: