Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ, бр. 77/2018г.).
Образувано е по касационна жалба на С.И, от [населено място], [улица], против решение № 170 от 2.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2939/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва преценката на решаващия съд за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоначалната жалба.
Ответникът – началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение АС – Варна е отхвърлил жалбата на С.И срещу Заповед № 17-0819-00-3122 от 5.10.2017 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП е приложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца на лек автомобил "Смарт МЦ 01" с рег. [рег. номер на МПС] .
За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при наличие на материалноправните предпоставки за това и в съответствие с целта, преследвана от специалния закон. При издаването й не са били допуснати нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила. Заповедта съдържа фактическите и правни констатации, въз основа на които административният орган е приложил мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. По тези съображения АС - Варна е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно.
По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че релевантните за спора факти не следва да се възпроизвеждат повторно и от настоящата инстанция, още повече, че предмет на касационно обжалване са само направените въз основа на правилно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд досежно релевираните нарушения на материалния закон при проценка законосъобразността на акта, без да се спори, че провереният водач е управлявал автомобила, собственост на жалбоподателя, с невалидно свидетелство за правоуправление.
Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, на чието основание е издадена обжалваната заповед (в относимата редакция, ДВ, бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел ІІ АПК.
От ангажираните по делото доказателства е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. По делото е безспорно, че на 5.10.2017 г. лицето Б.К е управлявало автомобил, собственост на касатора С.И със СУМПС с изтекъл срок на валидност.
За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП.
Според чл. 50 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 с. з., издава се от органите на МВР с определен срок на валидност.
СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правопособност поради отказ от категории (Арг.: чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г.).
Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правопособност поради отказ от категория (Арг.: чл. 151, ал. 9 ЗДвП и чл. 15 Наредбата).
Съгласно разпоредбата на цитирания по-горе чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, според чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории.
Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. Същият обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 15, ал. 2, вр. с ал. 1 Наредба № I-157/1.10.2002 г., при подмяна на СУМПС, вкл. поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото СУМПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредба № I-157/1.10.2002 г. е посочено, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. При условие, че законодателят е приел, че на всеки десет или пет години (Сравн.: чл. 51, ал. 3 - 5 ЗБЛД) е необходимо да бъде извършена проверка на физическата годност на лицето, придобитата правоспособност не е безсрочна. Предвид специфичната отговорност на водачите на МПС, запазването й във времето е свързано с определени минимални стандарти за физическа годност за управление на съответното превозно средство, което намира своето отражение при периодичното подновяване на СУМПС, с оглед възможността за редовен контрол за съответствие с тези минимални стандарти. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача (при липса на законово определени нарушения) не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само, ако е налице съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява МПС за следващ период. Следователно правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. След изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично), като приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС означава, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, лицето няма право да управлява МПС, като попада в хипотеза на липса на такова (т. е. не притежава СУМПС, дори и да не е изгубило придобитата чрез изпит правоспособност).
Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. Осъщественият състав се свежда до притежаването/непритежаването на съответното СУМПС, попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и съставлява основание за прилагането на ПАМ. Т.е. изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност".
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Приемайки за осъществен фактическия състав на чл. 171, т. 2а ЗДвП, АС - Варна е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. При липса на допуснати нарушения на правораздавателната дейност първостепенния съд, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски по делото се претендират, но с оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 2.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2939/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.