Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Т. Г“ АД, ЕИК 123724864 със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "А. С" № 56, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Б, против решение № 3633 от 31.05.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 184/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22222515010424-091-001/17.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2242/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 978 лв.

С доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят направените от дружеството разноски за двете съдебни инстанции в размер на 15 675 лв.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. З и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер 10 000 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на...