Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ със седалище в гр. С. срещу решение № 4346/27.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9845/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на „В. С“ АД – гр. С. е отменен РА № BG004300-РК7-РА1/05.05.2017 г., издаден от началник отдел „Последващ контрол“ при М. С при Агенция „Митници“, изменен с решение № Р-558/32-209829/28.07.2017 г. на директора на същата агенция и е установен за заплащане акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС в размер на 2 264,57 лв. и лихви – 529,60 лв. От изложението в касационната жалба, която в голямата си част представлява преразказ на развитие на ревизионното производство, може да се направи извод, че се релевира оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с кредитирането от съда на съдебната експертиза, като оплакването е за размера на загубите, като се твърди, че те са 1,20 %. Твърди се от касатора, че вещото лице не е отговорило конкретно и изчерпателно на поставените въпроси, което е отразено в протокола от съдебното заседание на 12.04.2018 г. пред първоинстанционния съд. Излагат се доводи, че разликата от 336,485 литра винен дестилат с 60,85 % алкохол с допълнителен код 373 превишава пределно допустимите загуби от естествени фири при съхранение и представлява липса на акцизна стока, за която на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС възниква задължение за заплащане на акциз в размер на 2 252,08 лв. и лихви - 527,69 лв., като този размер е определен на база данъчна основа по чл. 28, т. 5 ЗАДС и акцизна ставка от 1 100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол съгласно чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗАДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на „В. С“ АД срещу ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Д.Е.

Ответникът по касационната жалба „В. С“ АД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Е.В в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Претендира се присъжда на разноски по делото съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 800 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени цитирания по-горе ревизионен акт съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗАДС, който предвижда, че до освобождаване за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при загуби от естествени фири при съхраняването на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата на министъра на финансите – Наредба № 4/28.06.2006 г. (Наредбата). Съдът се е позовал и на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, в която е предвидено, че нормите на пределните размери на естествените фири при алкохол и алкохолни продукти, се прилагат при проверка (инвентаризация) в данъчен склад на всяка акцизна стока поотделно и за тях не се дължи акциз. В конкретния случай съдът е приел от заключението на съдебно-техническата експертиза, че на годишна база дружеството е отчело фири в размер на 1,15 % и реална величина от 1019,64 литра, които са под максимално допустимите размери на естествени фири при съхранение и те се определят съгласно цитираната Наредба по Приложение № 3. Съдът е посочил в решението си, че загубите от естествени фири на посочените акцизни стоки се изчисляват, като среднодневното количество на съхраняваната акцизна стока за определения данъчен период се умножи по 1/12 от процента, определен в Приложение № 3. Посочено е от съда също така, че в наредбата процентите на фирите при съхранение на високоалкохолни продукти са определени в годишен размер, пределна норма, а не в месечен, дневен или друг период.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат.

Няма спор между страните, че „В. С“ АД е регистриран по чл. 50, ал.1 ЗАДС, като му е издаден лиценз за управление на данъчен склад - № 93/27.06.2006 г. за алкохолна ферментация, претакане, съхраняване, бутилиране и поставяне на бандероли. Правилно първоинстанционният съд е очертал спора между страните за размера на загубите на естествените фири при съхранение на алкохол. Не се спори и, че дружеството е отразявало фирите на акцизните стоки в актове за вложени суровини, както и в регистър „Дневник на складова наличност“ съгласно чл. 75, чл. 76 и чл. 78, ал. 2 ППЗАДС. От данните по делото е установено, че дружеството е извършило за 2014 г. две инвентаризации в данъчния си склад при съхранение на винен дестилат с алкохолно съдържание на 60,85 vol. и фира в размер на 971,22 литра и на бренди с алкохолно съдържание 40 vol - 2 литра. Ревизиращите органи са приели за допустими фири за винения дестилат - 634,762 литра, а за бринди - 1,727 литра. В хода на извършената ревизия е допусната техническа експертиза, която е констатирала, че съдовете, в които се съхраняват винения дестилат и брендито като акцизни стоки са вертикални железобетонни резервоари с циментова замазка за по-добра водоплътност, като вещото лице е установило съответствие на резервоарите за съхранение на дестилат на основание Таблица към чл. 7 на Приложение № 3 от Наредба за „Етилов алкохол – винени, плодови и зърнени дестилати“ и нормативно определен коефициент на загубите от естествени фири 1,2 %. Първоинстанционният съд е приел, че ревизиращите органи са определили този процент не на годишна база, а само на втората извършена от дружеството инвентаризация за 6-месечен период от юни до декември 2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредбата естествената фира представлява количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при съхраняване, лагеруване, продажба, подготовка за продажба, разпределяне и транспорт вследствие на изпаряване, изветряване, изсушаване, размерване, разпиляване и изтичане при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях. В приложение № 3, Таблица № 3 от Наредбата са предвидени загуби от естествени фири на винен дестилат 1,2 %, като видно от забележка 1 към таблицата нормите за пределните размери на естествените фири са едногодишни. В тази връзка обосновано първостепенният съд е приел, че неправилно ревизиращите органи са определили нормите от загуби от естествени фири за процесния дестилат не на годишна база, а само за посочения по-горе 6-месечен период при извършената от дружеството втора инвентаризация за 2014 г. В общата сума, която е била оспорена с жалбата пред първоинстанционния съд влизат данъчни периоди за месеците декември 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като съдът е обсъдил само 2014 г., но като се има предвид, че отмяната на акта обхваща цялата сума за месеците декември на 2013 г., 2014 г. и 2015 г. решението е валидно и правилно като краен резултат. Предвид, че съдът е приел, че загубите от естествени фири за винения дестилат и за брендито (за последното съдът не е изложил никакви мотиви) се изчисляват на годишна база, то следва да се приеме за правилно изчислението в заключението на съдебно-техническата експертиза, която е констатирала загуби от естествени фири върху годишна база и за винения дестилат и за брендито в размер на 1,15 % и реална величина от 1019,64 литра, които правилно съдът е приел, че са под максимално допустимите по Наредбата – 1,20 за винени дестилата и 0,50 за бренди.

Допуснатата в хода на ревизионното производство експертиза се е произнесла относно съдовете, в които се съхраняват алкохолните продукти – винен дестилат и бренди, които са железобетонни резервоари и итензифицирането на топлообменните процеси на съхраняваните продукти с околната среда води до промяна на качествените и количествените показатели и органолептични характеристики.

Съдебно-техническата експертиза изслушана в първоинстанционното съдебно производство е извършила изчисления на естествените фири на процесните продукти, съобразявайки се и с вида на съдовете, в които се съхраняват и загубите от естествени фири са определени в размер на 1,2 % на годишна база. Посочено е от вещото лице, че в инвентаризационния протокол, съставен от дружеството от 02.06.2014 г. отчетената фира е в размер на 0,05 % и реална величина 48,42 литра, а във втория инвентаризационен протокол от 09.12.2014 г. предвид, че дружеството е извършило две инвентаризации, е отчетена фира 1,1 % с реална величина 971,22 литра. В тази експертиза вещото лице е отчело сумарно на годишна база естествените фири, които са в размер на 1,15 %, което е в рамките на максимално допустимите размери на естествените фири при съхранение. Изрично вещото лице е посочило в заключението си, че по Наредба № 4/28.06.2006 г. загубите от естествени фири са определени в годишен размер, а не в месечен, дневен или друг период Вещото лице е посочило, че в чл. 7, ал. 2 от наредбата е отразено средно-дневно количество на съхранявания акцизен продукт, но е прието от експерта, че фирите при съхранение не могат да се определят като просто аритметично изчисление с 1/12 от процента и поради това е определена в наредбата годишна пределна норма съобразно вида на съдовете, в които се съхраняват акцизните стоки Правилно съдът е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, която категорично е приела, че фирата, отчетена за средно-дневно количество следва да се ограничи на годишна база до размера на нормативно определените пределно допустими норми за фири при съхранение. Тази експертиза формално е оспорена от процесуалния представител на митническата администрация и по двата въпроса от заключението с твърдение, че вещото лице не е отговорило пълно на тях, но не е поставена допълнителна задача на вещото лице, а категорично е отречено да се допуска такава. Основните оплаквания в касационната жалба са свързани именно със заключението на съдебно-техническата експертиза, но пред касационната инстанция оспорването на приетата от първостепенния административен съд експертиза е недопустимо да се оспорва – аргумент за това е чл. 219 АПК. Правилно съдът не е възприел методиката на изчисление на ревизиращите органи и въпреки, че дружеството е извършило две инвентаризации, ревизията е направила изчисления на база резултатите само от втората инвентаризация. При спазване на законовите изисквания дружеството е извършило две инвентаризации за 2014 г. на алкохолните продукти, които съхранява в данъчния си склад, но неправилно ревизията не е съобразила първата инвентаризация, поради което и неправилно е изчислила загубите от естествени фири. В този смисъл основателно е възражението в първоинстанционната жалба на „В. С“ АД и което правилно е възприето и от решаващия съд, че изчисленото от ревизиращите органи среднодневно количество за втория шестмесечен период на 2014 г. е умножено по 1/12 от процента, но не е добавен процента за фира от първия шестмесечен период, когато също е извършена инвентаризация от дружеството. Като е съобразил това първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения при постановяване на съдебния си акт.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при неналичие на посочените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Предвид изложеното и с оглед искането от ответника по касация, на същия следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 800 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4346/27.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9845/2017 г. по описа на Административен съд, София-град.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „В. С“ АД – гр. С. 800 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.