В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1356 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Ц. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение от 25.06.12г. по в. гр. д. № 10750 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 31.05.10г. по гр. д.№ 28669/07г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и са присъдени следващите се разноски

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК при формулиран въпрос – при какви факти и обстоятелства следва да се квалифицира едно уволнение като локаут по смисъла на чл.20 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове /З./. Въпросът е конкретизиран по следния начин: Само масово уволнение по смисъла на §1 т.9 от ПР на КТ на работници и служители по време на стачка е условие, за да се приеме, че работодателят постига целите по чл.20 от З., за да е налице локаут или тези цели могат да се постигнат и при едно единствено уволнение и кой следва да доказва, че с извършено уволнение по чл.328 ал.1 т.10 от КТ /или на друго основание/ по време на стачка – работодателят не цели да постигне ефекта на чл.20 от З.?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

В. съд е счел, че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ уволнение е законосъобразно, тъй като след изменението на нормата от 2001г., законодателят е включил в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнени на това основание и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото /с общо четири заключения – две единични и две тройни/ е установено, че ищцата е придобила право на пенсия по §5 от ПЗР на КТ /има учителски осигурителен стаж повече то 25 години-26г.,7м.20д. и възраст 56г.,която е по-малка от възрастта по чл.68 ал.1 и 2 от КСО.Съдът е посочил, че тъй като нормата на §5 от ПЗР на КТ е специална спрямо общата на чл.68 от КСО,което предпоставя нейното приложение по отношение на учители, които отговарят на визираните в нея изисквания – на съдебен контрол подлежи единствено спазването на тези изисквания.Право на работодателя /което не подлежи на контрол/,при преценката дали служителя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е да избере дали да се съобрази с общата или специалната норма, поради което е ирелевантно, че в случая ищцата не е заявила желание да се пенсионира при условията на §5 от ПЗР на КТ.

При тези решаващи мотиви на въззивния съд, които нямат нищо общо с поставения от касаторката въпрос – кога едно уволнение може да се квалифицира като локаут – настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Поставеният въпрос поради несъотносимостта си - съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - не е годно общо основание за допустимост. Решаващите мотиви на въззивния съд касаят предпоставките за уволнение по чл.328 ал.1 т.10 от ГПК и са в съответствие с установената практика. С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения е прието - например № 90 от 15.02.11г. по гр. д.№ 337/10г. на ІV г. о., № 33 от 2010г. по гр. д.№ 2280/08г. на ІІІг. о., № 584 от 2010г. по гр. д.№ 167/09г. на ІV г. о.,№ 220 от 2011г. по гр. д. № 220 от 2010г. по гр. д.№ 4691/08г. на ІІІ г. о., № 321 от 2010г. по гр. д. № 377/09г. на ІІІ г. о., № 396 от 2010г. по гр. д. № 1324/09г. на ІІІ г. о.на ВКС - че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл.328 ал.1 т.10 от КТ щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст по §5 от ПР на КТ.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.12г. по в. гр. д. № 10750 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.