Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елит транс плюс“ЕООД, представлявано от Г.Б-управител, срещу решение №2225/02.04.2018 г. постановено по адм. д.№8159 по описа на Административен съд – София град за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221716005423-091-001 от 30.03.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №956/19.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София.

Според касатора решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. АССГ не е отчел представените по делото доказателства, които установяват наличие на облагаеми доставки. Не са обсъдени доводите поддържани с жалбата по повод на която е образувано съдебното производство, Неправилно е прието от съда, че ненамирането на адреса на доставчиците по фактурите, е основание да бъде отказано право на данъчен кредит.

Не е обсъдено и възражението, че без да е налице твърдение за данъчна измама и при наличие на доказателства за осъществени доставки е отказано право на данъчен кредит. Поведението на доставчиците, неспазването на трудовото законодателстово, неплащането на осигуровки и всички други констатации, касаещи контрагентите на ревизираното лице, са не относими към признаване право на данъчен кредит по процесните фактури.

Поддържа се твърдение, че ревизионният акт, който е приет за законосъобразен от АССГ, е издаден в нарушение на Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС по аналогични дела, което не е отчетено от решаващият състав.

Съдебният акт е оспорен и в частта по ЗКПО, тъй като неправилно е увеличен според касатора финансовият резултат на дружеството въз основа на непризнатите разходи по фактурите.

По така изложените съображения се иска решението да бъде отменено.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“-София, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание поддържа твърдение, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Обосновано от АССГ е прието, че липсват доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги. Касае се за липсващи търговци по смисъла на Регламент 1925/2004 г. на ЕК. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Върховна административна прокуратура, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Според участвалия по делото представител на ВАП, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея са направени законосъобразни изводи за правилно прилагане на ЗДДС и ЗКПО от ревизиращия орган. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основния, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-22221716005423-091-001/30.03.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №956/19.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- София, с който на дружеството са установени следните задължения:

по ЗДДС за данъчни периоди м.06.2014 г. до м.09.2014 г. ; от м.12.2014 г. до м.03.2015 г.; м.05.2015 г. и от м.10.2015 г. до 05.2016 г. в размер на 39 241.05 лв., както и

по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. в размер на 12 310.52 лв., в едно с лихвите за забава в размер на 8 079.69 лв.

При постановяване на оспореното съдебно решение съдът е пренесъл фактически установявания, съдържащи се в решението на Директора на Дирекция "ОДОП"- София от констатациите на ревизиращите органи от насрещни проверки на доставчиците, които установяват липсата на годни доказателства и данни за реално осъществени доставки на стоки и услуги от посочените във фактурите издадени на РЛ, фирми-доставчици. Повторени са аргументите на приходните органи и в заключение е посочено, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи в рамките на предоставената им компетентност, а изложените твърдения за допуснати нарушения на административно производствените правила са бланкетни и не оборват констатациите на РА.

Мотивите на съда, въз основа на които е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт са свързани с това, че „Елит транс плюс“ ЕООД, не е установило чрез допустимите способи и доказателствени средства наличие на предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно.

Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, при касационната проверка на оспоренато първоинстанционно решение, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответстивето на решението с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ, като валидно и допустимо, но неправилно.

Налице са допуснати съществени нарушения на съдопроизводстевните правила, както твърди касатора, изразяващи се в следното:

В атакуваното решение, се съдържа единствено преповтаряне на констатациите на органите по приходите обобщени в решението на Директора на Дирекция ОДОП-София. Решаващият състав изобщо не е изложил свои мотиви, нито е направил каквито и да било обосновани изводи. В решението са преповторени фактическите констатации и е прието, че жалбата е неоснователна. Основателно се поддържа от касатора, че в постановения съдебен акт не е обсъдено нито едно от твърденията поддържани в жалбата, по повод на която е образувано настоящото производсто.

С общи и лаконични мотиви, съдът е посочил, че не са събрани доказателства, от които да се установи, че е налице право на приспадане на данъчен кредит. Посочил е, че е необходимо да се провери дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето за извършването на последващи облагаеми доставки или са вложени в икономическата му дейност, но такава проверка не е извършвана.

Съдът е следвало да анализира всяка една от процесните фактури за доставка, като направи извод дали са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит, респективно да обоснове формирания краен извод за законосъобразност на РА.

Не са обосновани никакви изводи на база приетите по делото доказателства, а само е посочил, че констатациите в РА не са оборени. Задължение на съда е да обсъди и анализира представените доказателства поотделно и в съвкупност, както и да посочи какви констатации прави въз основа на тях. Задължение на съда е да обоснове със съответни ясни мотиви крайния си извод за законосъобразност или незаконосъобразност на РА. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, с оглед формирането на собствени нз съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, а липсата им прави невъзможен инстанционния контрол. Обжалваното решение съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации относно конкретните спорни факти. Не е налице произнасяне по повод отделните пера на определените задължения, а именно относно непризнат данъчен кредит и относно извършена корекция на финансовия резултат и допълнително определения корпоративен данък за процесните години. Съдът е следвало да изложи самостоятелни мотиви относно отделните спорни въпроси.

Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд, като съд по същество, е длъжен да изследва всички обективни факти, установени в хода на ревизията и в хода на административния процес, като въпреки пасивността на жалбоподателя в съдебното производство, обсъди наведените твърдения за незаконосъобразност на РА при обжалването, след което да обоснове извод за наличие на законовите предпоставки за начисляване на данък по ЗДДС и ЗКПО.

Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви свързани с конкретните доставки и предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по всяка от тях, липса на обосновани изводи за нереалност на доставките по процесните фактури и при необоснованост на крайния извод за относно законосъобразността на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като съд по същество.

При новото разглеждане на делото съдът следва да направи и изложи свои фактически изводи, като извърши анализ на всички спорни моменти и ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, а не както съдът е сторил в настоящото само с преразказване на установяванията на органите по приходите без мотиви защо ги кредитира.

При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2225 от 02.04.2018 г., постановено по адм. д.№8159 по описа на Административен съд София град за 2017 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.