Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на Г.А от [населено място], против Решение № 530/12.03.2018 г. по адм. д. № 3202 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на ПАМ № 17 - 0432 - 000008 от 06. 07. 2017 г., издадена от началника на Първо РУП към ОД на МВР Пловдив.

Касаторът излага съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли съдът да отмени незаконосъобразния административен акт, както и заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – началникът на Първо РУП към Областна дирекция на МВР - Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 530/12.03.2018 г. постановено по адм. д. № 3202 от 2017 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора против заповед за прилагане на ПАМ № 17 - 0432-000008 от 06. 07. 2017 г., издадена от началника на Първо РУП към Областна дирекция (ОД) на МВР Пловдив. За да достигне до извод относно нейната законосъобразност, съдът на осн. чл. 168 АПК вр. с чл. 146...