Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.Й от [населено място], общ. [община], против Решение №15/25.01.2019 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело №292/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №[ЕГН]/30.04.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Перник (ТП на НОИ - Перник), потвърждаващо Разпореждане №[номер]**** от 01.07.2017 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване”, с което на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) е преизчислена пенсията му, считано от 01.07.2017 година.

Излагат се доводи, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да се отмени решението на административния съд и да се отхвърли жалбата срещу акта.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Перник в писмено становище оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, поради което моли да се отхвърли.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е Решение №[ЕГН]/30.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Перник, потвърждаващо Разпореждане №[номер]**** от 01.07.2017 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване”, с което на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) е преизчислена пенсията на Л.Й, считано от 01.07.2017 година. По делото е установено, че на касатора е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.04.1997 година.

С Разпореждане №[номер]**** от 26.03.2001 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Перник, считано от 01.01.2000 г. е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), при формиран претеглен индивидуален коефициент 1,835. С разпореждането по т. 2 е преизчислена пенсията за ОСВ при базисен период до 31.12.1999 г. и при формиран претеглен индивидуален коефициент – 1,872.

Административният съд е приел, че пенсията на касатора правилно е преизчислена, като е спазен и предвидения за това ред в КСО. Кредитирал е заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, според което системата на ТП на НОИ автоматично формира претеглен индивидуален коефициент 1,872, съгласно изискванията на чл. 70, ал. 5 и ал. 6 КСО. С основание съдът е дал вяра и на изчисленията на вещото лице, според които като краен резултат стойността на индивидуалния коефициент на жалбоподателя по чл. 70, ал. 6 от КСО също е 1,872.

Обосновани от доказателствата по делото се явяват изводите на административния съд относно обстоятелството, че правилно е преизчислената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л.Й по чл. 68 КСО и същата възлиза на 501,53 лева. Сумата по размер съвпада с тази посочена в Разпореждане № [номер]**** от 01.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и Решение №[ЕГН]/30.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Перник. Материалната законосъобразност на акта съдът обосновава и с обстоятелството, че размерът на пенсията е съобразен с § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО.

При осъществения контрол за законосъобразност по чл.168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът приема, че решението на директора на ТП на НОИ – Перник е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е съответен на приложимите материалноправни норми и целта на закона. По тези съображения първоинстанционният съд формира извод, че жалбата на Йотов е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Решението на Административен съд Перник е правилно.

На основание разпоредбата на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ред. бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, който се определя ежегодно със Закон за бюджета на ДОО за съответната календарна година. На лицето е зачетен осигурителен стаж превърнат към трета категория труд – 46 години и 6 месеца. На този стаж е придадена тежест с определения на основание чл. 11 от Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. процент по чл. 70, ал. 1 КСО, а именно 1,126. По този начин процентите на осигурителния стаж са 52,36 %.

Преизчислението, считано от 01.07.2017 г., се отнася за осигурителния стаж, защото както правилно приема и административния съд, не представлява увеличение на стария размер на пенсията, а ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията, съобразно тежестта на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, върху който автоматично се начисляват всички извършени осъвременявания и преизчислявания от датата на отпускане на пенсията до настоящия момент.

Процентът, който се изчислява по чл. 70, ал. 1, изр. второ КСО е променлива величина и стойността му е в зависимост от определения процент със Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Изводите на административния съд са мотивирани и със заключението на вещото лице, което в съответствие с така цитираните норми на КСО е изяснило механизма на определяне, осъвременяване и преизчисляване на пенсията от датата на отпускането. Вещото лице правилно е установило, че размерът на пенсията на Йотов е вярно изчислен, считано от 01.07.2017 година.

Неоснователни са касационните доводи, че приложима за конкретната хипотеза е нормата на чл. 100 КСО. Касаторът обжалва, защото счита, че неправилно е изчислен коефициентът по чл. 70 ЗЗО, в случая 1,872. На база подаденото по-рано от касатора заявление с вх. №7575/02.05.2000 г. до ТП на НОИ - Перник административният орган по "ПО" е взел предвид удостоверение образец УП-2, изх. №400/10.04.2000 г., издадено от "Стомана" АД. Съгласно него и данните в пенсионната преписка на лицето, личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена, считано от 02.05.2000 г. с нов базисен период 01.12.1989 г. - 30.11.1992 г., с по-висок осигурителен доход, който е в размер на 94 260,00 (неденоминирани) лева. По този начин е формиран и нов претеглен индивидуален коефициент от 1,872.

От данните по делото, свързани с изчислението на коефициента, следва извод, че на лицето пенсията е определена законосъобразно. Първоинстанционният съд е извел своите правни изводи за съответствие на акта с материалния закон, след задълбочен анализ и преценка на относимите за правилното решаване на спора доказателства и фактите от значение за спорното право.

С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15/25.01.2019 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело №292/2018 година. Решението е окончателно.