Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.К, чрез процесуален представител, срещу решение №2731 от 22.04.2019г., постановено по административно дело №7464/2018г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалба на Класанова против заповед №217/05.05.2016г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

С посочената заповед на осн. чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл вр. с утвърденото със заповед на ИД на ДФЗ длъжностно разписание, е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност „старши експерт“ с ранг IV-ти младши в отдел „Счетоводство и лоши вземания“, дирекция „Сапард“.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба– Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмена молба. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

При изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционния съд е достигнал до законосъобразен извод, че заеманата от касатора длъжност „старши експерт“ с ранг IV-ти младши в отдел „Счетоводство и лоши вземания“, дирекция „Сапард“ е реално съкратена, чрез намаляване щатните бройки за посочената длъжност в дирекция „Сапард“.

По делото е установено, че Е.К е преназначена на посочената по-горе длъжност на 24.04.2015г. като към този момент е в отпуск за отглеждане на дете, родено на 13.02.2015г. На тази длъжност със заповед от 24.04.2015г. предвид отсъствието на Класанова, е преназначен служителя Б.А, по заместване до завръщане на титуляра.

С длъжностното разписание, в сила от 28.04.2016г., специализираната администрация в ДФЗ е 914 щ. бр., по служебно правоотношение в дирекция „Сапард“ общо 15 щ. бр., от които 6 щ. бр. за отдел „Европейско финансиране“ и 8 щ. бр. за отдел „Счетоводство и лоши вземания“, в който отдел 1 щ. бр. е „началник отдел“, 5 щ. бр. „главен експерт“ и 2 щ. бр. „старши експерт“.

С. З №03-РД-1447/05.05.2016г. на ИД на ДФЗ е утвърдено ново длъжностно разписание на администрацията в ДФЗ, считано от 07.05.2016г., според което за дирекция „Сапард“ са предвидени общо 11 щ. бр. заемани по служебно правоотношение, като в рамките на дирекцията са премахнати отдел „Европейско финансиране“ и отдел „Счетоводство и лоши вземания“, и останалите длъжности са 1 щ. бр. „директор“, 7 щ. бр. „главен експерт“ и 3 щ. бр. „старши експерт“.

Следователно налице е съкращение на две от петте длъжности „старши експерт“ по служебно правоотношение, едната от които е заемана дотогава от касатора, при което длъжността "старши инспектор" по служебно правоотношение продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но при намален брой на служителите, на които е възложено нейното изпълнение, т. е. процесната длъжност е реално съкратена.

Съобразно чл.2, ал.3 от ЗДСл и чл.10, т.8 от УП на ДФЗ, от изпълнителния директор на ДФЗ е изменено длъжностното разписание на администрацията на фонда, и съответно утвърдено ново дл. разписание в сила от 07.05.2016., като с него е осъществена промяна в организацията на работата, в рамките на която е прието специфичните за длъжността "старши експерт" по служебно правоотношение в дирекция „Сапард“ функции и задължения да бъдат изпълнявани от по-малко на брой служители - от три вместо пет, при закриване на два отдела в рамките на дирекцията.

Извършеното е в обхвата на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ да утвърждава структурата на административните звена и длъжностните и поименните разписания. Преценката относно начина на организиране на администрацията с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Правилни са изводите на съда, че ЗДСл не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в такава хипотеза, и служебното правоотношение с оспорващата правилно е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл без провеждането на подбор, както и че Е.К не попада в приложното поле на чл.107б от ЗДСл, защото към момента на прекратяване на служебното правоотношение не е била в законоустановен отпуск за бременност и раждане.

Настоящият съдебен състав намира на неоснователен наведения с касационната жалба довод за липса на годно фактическо основание за издаване на процесната заповед по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Необходимите реквизити на акта за прекратяване на служебното правоотношение са изрично регламентирани от законодателя с нормата на чл.108, ал.1 ЗДСл, като в конкретния случай заповедта на ИД на ДФЗ е издадена в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Липсата на конкретизация в оспорения акт кое е новото длъжностно разписание и кога е влязло в сила не опорочава същия, тъй като предвид посоченото по-горе подобно изложение не е сред задължителните негови реквизити.

Неоснователно е възражението на касатора за относимост към спора на повторното назначаване на служителя Б.А. По този въпрос първостепенния съд е изложим мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция.

Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2731 от 22.04.2019г., постановено по административно дело №7464/2018г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Е.К [ЕГН], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.