Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът “Асцендент“ ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 5271/16.08.2018 г. по адм. д. № 4858/2018г. на Административен съд – София град, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221015008835-091-001/11.05.2016г. на ТД на НАП-София. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Касаторът е подал втора касационна жалба против допълнителното решение № 2353/04.04.2019г., постановено по същото дело на АССГ, с което е допълнен дистозитива на първото решение, като са посочени размерите на определените задължения данък върху добавената стойност поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 40 374,92лв със 17 601,63лв лихви по 40бр. фактури на „Ника къмпани 1“ ЕООД, предишно име „Мар строй инженеринг“ ЕООД и задължения за корпоративен данък общо 22 679лв с 8736,11лв лихви. В допълнителното решение погрешно бил посочен броят на спорните фактури – 40бр, вместо 28бр., колкото са описани в РД. Моли жалбата против РА да бъде уважена.
О. Д на Дирекция „ОДОП“ – София моли решението да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера, определен от АССГ.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледана по същество са неоснователни.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221015008835-091-001/11.05.2016г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 40 374,92лв по 28бр. фактури на „Ники къмпани 1“ ЕООД за данъчни периоди м.10 – 12.2011г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1,т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл. 6 от ЗДДС със 17 601,63лв лихви, тъй като фактурираните доставки на строителни материали не са осъществени и е определен допълнителен корпоративен данък за 2011г. и 2014г. общо 22 679лв с лихви общо 8736,11лв, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО за 2011г. след увеличение на финансовия резултат с 201 874,54лв – разходи по фактури за доставки, които не са документално обосновани и на основание чл.81 от ЗКПО за 2014г. е извършена корекция на погрешно посочена спадната загуба от минали години – посочена в декларацията 27 712,93лв вместо действителната загуба от 2794,84лв.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит и да бъде признато е необходимо да е осъществена доставка, за доказването на който факт не е достатъчно представянето на фактури и тяхното счетоводно отразяване от ревизираното лице, а следва да е доказано осъществяване на доставката от доставчика, издал фактурата. В тежест на ревизираното лице е да докаже осъществяването на доставката, за което може да си служи с всички допустими по ДОПК доказателства. От събраните доказателства съдът е достигнал до правилен извод за недоказаност на факта, че стоките са доставени от издателя на спорните фактури. Представените пътни листове в преписката не съдържат данни за превозваната стока, не са подписани от превозвач и получател, и не установяват приемо-предаване на стоки, свързани с процесните фактури, както обосновано е приел съдът. Правилен е изводът на съда, че не е доказано прехвърляне на правото на разпореждане със стоките по фактурите като собственик към ревизираното лице по смисъла на Директива 112/2006 ЕО.
Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени, след като не са представени годни доказателства, установяващи предаване на фактурираните родово определени вещи и преминаване на собствеността върху тях в патримониума на ревизираното лице. Констатацията на вещото лице счетоводител, че стоките по фактурите са осчетоводени на разход за конкретен обект на ревизираното лице не променят фактическата обстановка по делото, след като вещото лице не е изследвало и дало заключение, че стоки от фида на фактурираните за този обект са доставяни само от „Ники къмпани 1“ ЕООД по спорните фактури. При липса на съпътстващи фактурите документи, доказващи осъществяване на пряката доставка обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на строителните материали, предмет на спорните фактури.
Фактурираните стоки са родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността, върху които става чрез индивидуализиране по съгласие на страните или фактическото им предаване по чл.24, ал.2 от ЗЗД. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил реалността на доставките и в тежест на ревизираното лице е било да докаже предаването на фактическата власт върху процесните стоки от доставчика, като начин за тяхното индивидуализиране и от там прехвърляне правото на разпореждане с тях като собственик. Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и трайната практика в решенията на СЕО и СЕС. Върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване, както правилно е приел съдът. Правилен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на спорните доставки, поради което установените в РА задължения са определени законосъобразно в частта по ЗДДС. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В частта по ЗКПО решението също е правилно. Съгласно чл. 26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая съставените по процесните доставки фактури не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално осъществени. При недоказаност на извършване на доставките на стоки осчетоводяването на разходи във връзка с тях е незаконосъобразно, поради което правилно с РА е бил увеличен финансовия резултат на дружеството за 2011г. с непризнатите разходи и е бил установен корпоративен данък в посочения в РА размер. В частта за определен корпоративен данък за 2014г. с лихви поради допусната счетоводна грешка относно размера на загубата от минали години за приспадане правилен е изводът на съда, че не е доказано определената в РА загуба от 2794,84лв за приспадане да е погрешно изчислена.
Жалбата против допълнителното решение също е неоснователна. В него е допусната очевидна фактическа грешка при посочване броя на спорните фактури 40бр., вместо обсъдените в мотивите на първото решение и в РА 28бр. фактури, която може да бъде отстранена от съда допълнително. Неоснователен е и доводът за некомпетентност на юрисконсулт Аврамова да посочи размерите на определените задължения с лихви в потвърдената част от РА с решението по жалбата по административен ред. За юрисконсулт Аврамова по делото е представено пълномощно на л.16 от адм. д. № 8320/2017г. на Върховния административен съд, по което е проведено първото касационно производство по делото.
Решениято като правилни следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5271/16.08.2018 г. и решение № 2353/04.04.2019г., постановени по адм. д. № 4858/2018г. на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.