Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 428 от 25.02.2019 г. по административно дело № 2827/2018 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Г.Г от [населено място] против решение № 2153-15-152 от 20.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Национален осигурителен институт) – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/ протокол № N011189/21.05.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив; 2) осъдил Г.Г да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски в размер на 100 (сто) лева за осъществената юрисконсултска защита.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Г.Г, подадена от пълномощника му адвокат Н.К.К навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли атакуваното съдебно решение и потвърдените с него административни актове да бъдат отменени изцяло.
Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г.В, в писмен отговор изразява становище за правилност на оспорения съдебен акт и неоснователност на касационната жалба против него, като иска отхвърляне на жалбата, оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд и присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд – Пловдив.
Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Фактическата обстановка по спора правилно е установена от Пловдивския административен съд.
С процесното разпореждане от 21.05.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 20.07.2018 г., е отменено разпореждане от 28.02.2000 г., с което на Г.Г е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.11.1999 г., и всички последващи разпореждания, с които тази пенсия е осъвременявана и актуализирана, като на Господинов отново е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но считано от 06.12.2013 г., и при занижен индивидуален коефициент и размер на осигурителен стаж. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е уважил жалбата на Господинов срещу това разпореждане, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган.
За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е обосновал теза, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила, като административните органи коректно са изчислили осигурителните стаж и доход, базисният период, индивидуалния коефициент, а оттам и размера на пенсията на жалбоподателя. Съдът е приел за доказано, че Господинов няма стаж с продължителност и категории, и доход (което коригира надолу и съответстващия му индивидуален коефициент, при който първоначално е била отпусна пенсия), посочени в отмененото разпореждане от 28.08.2000 г., поради което с последното пенсията му е била неправилно отпусната.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.
Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност.
Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани съображения относно това, че административните органи са процедирали законосъобразно, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.
При направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на действителния осигурителен стаж на Господинов и правомерността на отпуснатата му и изплащана пенсия, като от лицето са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, които не са задължителна част от пенсионната преписка и са му били върнати съгласно Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). След стартирана процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО в рамките на административното производство пред пенсионния орган, а впоследствие и пред контролиращия орган по реда на чл. 117 от КСО, въз основа на представени от Господинов документи и издирените служебно такива, са установени действителните му осигурителен стаж и доход. Не се е потвърдило наличието на осигурителен стаж с продължителност и категоризация, при приемане на каквито първоначално е била отпусната пенсия на Господинов, съответно се е опровергало приетото с разпореждането от 28.08.2000 г., че заявителят има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.11.1999 г. Към тази дата той не е имал право на такава, защото не е отговаряла на изискуемите условия в тогавашната редакция на приложимите разпоредби за ранно пенсиониране. Установеното при проверката е породило правомощието на пенсионния орган по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „г“ от КСО за отмяна на разпореждането от 28.08.2000 г. за отпускане на пенсия. Съгласно цитираната разпоредба, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. Въз основа на това с процесното разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване от 21.05.2018 г. на Господинов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от по-късна дата от първоначалната, с определяне на размера на пенсията въз основа на наличните документи за осигурителен стаж и доход и при изчислен друг, по-нисък индивидуален коефициент.
Касаторовите възражения срещу първоинстанционния съдебен акт не могат да бъдат споделени. Липсата на пенсионното досие на Господинов в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив при условие, че представените от него документи при пенсионирането му са му били върнати, не обуславя извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, още повече, че пенсионната преписка е била служебно възстановена и Господинов е разполагал с възможността да участва в тази процедура. В приложимата редакция на чл. 9, ал. 1 от НПОС за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява по пенсионните досиета на лицата документи за стаж, които не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. Освен това, предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 28.08.2000 г. Както в административното, така и в съдебното производство не са се доказали параметрите, при които на Господинов първоначално е била отпусната пенсия, като жалбоподателят не е успял да докаже по-голям от зачетения от пенсионния орган с разпореждането от 21.05.2018 г. осигурителен стаж (с твърдяната категоризация) и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2000 г., е негова, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателният факт, че Господинов не е работил през определени периоди от време.
В същия смисъл е и преобладаващата съдебна практика на шесто отделение на Върховния административен съд.
За пълнота на изложението следва изрично да се подчертае, че представените от касатора писмени доказателства пред настоящата инстанция са за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания, поради което и на основание чл. 219, ал. 2 от АПК не следва да бъдат ценени, защото съгласно въведената императивна забрана за фактически установявания в чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
По отношение на касаторовото оплакване, че произнасяне по реда на чл. 114 от КСО относно добросъвестността на жалбоподателя следва да се прави в отделно административно производство, трябва да се отбележи, че разпореждането от 21.05.2018 г. не е издадено на основание на чл. 114, ал. 3 от КСО, съответно това разпореждане не касае възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания.
От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Пловдив също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на възнаграждението трябва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) (ЗПП). В чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 от ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази регламентация съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от касатора. Размерът е определен с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, която в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна и да коментира прокурорското заключение. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428 от 25.02.2019 г., постановено по административно дело № 2827/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Г, ЕГН [ЕГН], да заплати на Националния осигурителен институт разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.