Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „МОДЕЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, гр. С. срещу решение № 7771/19.12.2018 година на Административен съд София град по адм. д. № 8363/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3286з - 2759 от 06.07.2018 година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи. Касационният жалбоподател счита, че обжалваният съдебен акт за неправилен и необоснован, издаден в противоречие на материалния и процесуален закон. Твърди, че при издаване на оспорената заповед, правното й основание, чл.21, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗЧОД (ЗАКОН ЗЗД Ч. О. Д) (ЗЧОД отм. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018г. във връзка с §10 от ПЗР на ЗЧОД) е погрешно посочено и като последица от това, същата следва да бъде отменена. В съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 година съдът необосновано отказал събиране на доказателства на жалбоподателя, които били от съществено значение за решаване на спора по същество. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който да бъде отменен обжалвания административен акт, а при условията на евентуалност, делото да се върне на компетентния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, Директор, Главен комисар на Главна дирекция "Национална полиция" моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, по съображенията изложени в депозирания писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "МОДЕЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, гр. С. срещу заповед № 3286з - 2759 от 06.07.2018 година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която са отнети: издадения лиценз № 1258/ 13.02.2008г за извършване на дейност по чл.5. ал.1 от ЗЧОД: охрана на имущество на физически или юридически липа на територията на цялата страна и лиценз № 1295 / 19.06.2008г. за извършване на дейност по чл.5. ал.1 от ЗЧОД: охрана на ценни пратки и товари, на територията на цялата страна.
За да постанови решението, съдът е мотивирал, че обжалваният административен акт е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.
По направените в касационната жалба възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения:
Касаторът твърди, че в съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 година съдът необосновано отказал събиране на доказателства, които били от съществено значение за решаване на спора по същество. Възражението е неоснователно. Като правно основание за издаване на заповед № 3286з - 2759 от 06.07.2018 година на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която са отнети издадените на " МОДЕЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД лицензии, е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД отм. ДВ бр. 10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г., но действаща към момента на издаване на административния акт. Съгласно текста на разпоредбата, лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато: търговецът или юридическото лице: а) има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в насока, че разпоредбата съдържа две алтернативни хипотези, като по отношение на задълженията към осигурителните фондове няма изискване актовете за установяването им да са влезли в сила. Установените задължения спрямо дружеството са задължения по ЗДДС по РА № 2001000211/10.05.2010 година и РА № 2021202472/29.05.2012 година, както и задължения по декларации образец 6 по ДОО, ЗО, УПФ, ДОД, корпоративен данък. Видно от представената справка от публичния изпълнител на л. 25 по делото, задълженията по декларации образец 6 са извън обхвата на посочените ревизионни актове. В тази насока, събирането на доказателства за висящо производство по обявяване на нищожност на ревизионния акт, която възможност не била ограничена със срок, не е необходимо за изясняване на спора от правна страна, предвид приложената разпоредба в частта й относно задълженията за осигурителни вноски.
По възражението на касатора за относимостта на правното основание за издаване на акта:
В действителност, касаторът е бил надлежно уведомен за започналото производство по отнемане на лицанзиите със съобщение рег. № 328600-38791/08.06.2018 година, връчено му на 11.06.2018 година. Но административното производство при органа е започнало по повод постъпило в ГД "НП" уведомление на основание чл. 221, ал.6 ДОПК от публичен изпълнител. Уведомлението е постъпило при органа на 16.03.2018 година, видно от копието на л. 11 по делото. Това че с писмо от 25.05.2018 година е конкретизирано задължението, не променя извода относно датата на образуване на производството при органа. В писмото до дружеството от 08.06.2018 година, същото е уведомено и за датата на образуване на производството пред органа, а именно - 16.03.2018 година. Предвид тази дата, правилно на основание пар.10 от ПЗР на ЗЧОД органът е приложил разпоредбата на отменения ЗЧОД. Съгласно посочения параграф, неприключените до влизането в сила на този закон производства по издаване или отнемане на лиценз, с изключение на производствата, свързани с лиценз за извършване на самоохрана на лица, извън тези по чл. 2, ал. 3, се довършват по досегашния ред. Новият ЗЧОД е обнародван в бр. 10 на ДВ от 30.01.2018 година и влиза в сила на 31.03.2018 година. Като образувано на 16.03.2018 година производството пред органа протича по реда на отменения ЗЧОД. В тази насока, възражението за неправилно квалифициране на акта се явява неоснователно.
От представената по делото административна преписка по категоричен начин се установява, че посочените в писмата на ТД на НАП - София задължения на "МОДЕЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД по декларации образец 6, са задължения към осигурителните фондове, които не са разсрочени или отсрочени. Това че в писмото си от 15.06.2018 година дружеството прави възражение, че ще предприеме процедура по отстрочване и разсрочване на същите, не обосновава извод за ангажирани доказателства за тяхното разсрочване и отсрочване.
Ето защо настоящият състав приема, че е установено осъществяването на една от алтернативно предвидените в чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЧОД отм. хипотези, а именно - наличието на задължения към осигурителни фондове, която е самостоятелно основание за отнемане на издадения на дружеството лиценз. Правилно е тълкуването на съда, че по отношение на задълженията към осигурителните фондове не е налице изискване за установяването им с влязъл в сила акт. От друга страна, подадена жалба с възражение за нищожност на ревизионен акт предвид възможността нищожността да се релевира без ограничение във времето не оборва тезата на органа, че ревизионният акт е влязъл в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 21. ал. 1. т. 1. б."а" от ЗЧОД отм. лиценз не се издава, а издаденият такъв се отнема когато търговецът или юридическото лице има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията. Тоест, предвидени са две алтернативни хипотези, като при наличието на една от тях е налице основание за отнемане на издадения лиценз. В съответствие с цитираната правна норма, за да са налице основания за отнемане на лиценза следва да бъдат установени няколко предпоставки, а именно: да има издаден валиден лиценз, притежателят на лиценза да има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове, и тези задължения да не са разсрочени или отсрочени.
Правилен е изводът на съда, че дори и към момента на издаване на обжалвания акт да има висящо производство по искане за прогласяване на нищожност на ревизионен акт, с който се установяват част от задълженията, безспорно е налице втората алтернативно предвидена хипотеза - задължения към осигурителни фондове, конкретизирани по вид, размер и период в писмото от ГД на НАП, което по арг. от чл. 179. ал.1 ГПК. съставлява доказателство за съдържащите се в него данни.
Цитираните по-горе декларации образец 6, които са извън съдържанието на РА, съдържат данни за дължими осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване /ДОО/, училищния пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Същите касаят периоди след издаването на посочените ревизионни актове.
В контекста на изложеното, при данните по делото, решаващият съд обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав за отнемане на издадения лиценз на визираното в акта правно основание.
Не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7771 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 8363/2018 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА "МОДЕЛ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, гр. С. да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи сумата от 100 лева разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.