Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.М от [населено място] против решение № 2581 от 06.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2969/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. В жалбата цитира и други издадени административни актове и съдебни решения по тях, като твърди, че те са преюдициални и обвързани с настоящето дело, тъй като са със същите фактически и правни основания между същите страни. Изразява становище, че следва да се отмени отказа на съда да образува самостоятелно производство с предмет оспорване на допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, счита същия за самостоятелен административен акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателност на оспорването.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорваното с нея решение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Б.М против заповед № ЗСП/Д-РВ/1080/ от 02.02.2018 г., издадена от директор ДСП – Пловдив/в хипотезата на заместване/, с която на основание чл.12, ал.5 от ППЗСП е спряна отпуснатата му социална помощ, за 2 месеца, считано от 01.12.2017 г. и е...