Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Елдоминвест“ ООД ЕИК 103004396 със седалище гр. В. срещу Решение № 574 от 30.01.2019 г. по адм. дело № 1768/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 172 от 24.10.2017 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ).
Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба има оплаквания, че решението е постановено, без да са обсъдени писмените бележки; допуснати са множество правописни и стилистични грешки, а също така и грешки в номерата на сравняваните марки; съдът не познава представените по делото писмени доказателства и съдържанието на административния акт, като възпроизвежда съдържанието на акта в мотивите на постановеното решение със съществени несъответствия; съдът не е разгледал в детайли връзката между действителните факти и приложимите правни норми с оглед конкретния случай. Съдът е кредитирал заключенията на двете експертизи, въпреки че те са некомпетентни, необективни и противоречиви. За повторната експертиза съдът необосновано е приел, че липсва основание за отвод на двете вещи лица, които са я подписали; същевременно заключението на повторната експертиза не носи подпис на третото вещо лице – В.Ш, като не става ясно дали неподписването се дължи на несъгласие с констатациите на другите две вещи лица.
Относно приложението на материалния закон в частта на първото основание за заличаване - по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО), касационният жалбоподател се оплаква, че съдът е изложил противоречиви мотиви при преценка на сходството на марките – първо съдът е посочил, че оценката на степента на сходство не трябва да се базира на техни отделни елементи, а следва да се основава на тяхната цялост, вземайки предвид „отличителните“ и „доминиращите“ елементи. А след това кредитира заключенията на вещите лица, които използват неправилна методика - разчленяват отделните елементи на марките и разделят словния елемент на срички. Няма изводи на съда относно сравнение на марките в тяхната цялост, а само по отношение на техните отделни елементи. Необоснован е и изводът на съда за липса на вероятност от объркване. Според касационния жалбоподател налице е реална опасност потребителите да свържат процесната марка „ЕЛКОМ“ с марките на „Елдоминвест“ ООД поради осъществяването на съвместна стопанска дейност в предходен период на „Елдоминвест“ ООД с притежателя на процесната марка – „Д. К“ ООД.
Във връзка с второто основание за заличаване – по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, оплакванията са, че съдът не е изразил категорично становище относно предпоставката „идентичност или сходство на марките“, а само се е позовал на мотивите относно първото основание за заличаване, след това директно е преминал към обсъждане на последната предпоставка „възможност за увреждане“, като за нея съдът необосновано е приел, че не е налице. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение. Претендират се разноските за водене на делото.
Ответникът - председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Д. К“ ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на „Елдоминвест“ ООД ЕИК 103004396 със седалище гр. В. срещу Решение № 172 от 24.10.2017 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б.
За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано по искане на „Елдоминвест“ ООД за заличаване на регистрацията на основания по чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗМГО на марка „ЕЛКОМ“, словна с рег. № 93187, собственост на „Д. К“ ООД, за всички стоки, за които е регистрирана. По-ранните права на молителя произтичат от следните по-ранни регистрирани марки: марка рег. № 50207 „ELDOM INVEST ЕЛДОМ ИНВЕСТ“ - комбинирана; марка рег. № 55078 „ЕЛДОМ“ - комбинирана; марка рег. № 55079 „ЕЛДОМ“ - комбинирана; марка рег. № 77721 „ELDOM“ - комбинирана; марка рег. № 80245 „ЕЛДОМ“ - комбинирана; EUTM рег. № 006401418 „ELDOM INVEST“ – комбинирана; WO рег. № 01097997 „ELDOM“ – комбинирана.
Отдел „Спорове“ е изразил становище за отхвърляне на искането като неоснователно. Административното производство е приключило с постановяване на решение на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането за заличаване.
За да постанови този правен резултат, административният орган е приел, че не са налице релевираните от молителя в административното производство основания.
При преценката на първото заявено основание за заличаване на регистрацията на процесната марка - по чл. 12, ал. 1, т. 2 на ЗМГО, органът е извършил сравнителен анализ на идентичността и сходството на марките на всички нива (визуално, фонетично и смислово) и е приел, че идентичност на сравняваните марки не е налице, но е налице известно сходство – от средна или по-ниска степен, с което е изпълнен първият елемент от чл. 12, ал. 1, т. 2 на ЗМГО.Уено е също така, че част от стоките и услугите, за които са регистрирани сравняваните марки, са идентични или сходни. Поради липсата обаче на вероятност от объркване на потребителите, административният орган е констатирал, че не е изпълнен съставът на основанието за заличаване по чл. 12, ал. 1, т. 2 на ЗМГО.
Относно второто заявено основание за заличаване - чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, органът е приел, че е налице сходство между марките, както и че една от по-ранните марки се ползва с известност на територията на Р. Б за стоките „бойлери“ от клас 11 на МКСУ, но не се установява наличието на последната предпоставка - молителят не е доказал, че използването без основание на процесната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
В първоинстанционното съдебно производство са допуснати и приети заключения на единична съдебно-маркова експертиза (изготвена от вещото лице В.Ш) и повторна съдебно-маркова експертиза (изготвена от вещите лица З.В и инж. Е.Т), които съдът подробно е обсъдил в решението си.
Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Един от основните принципи в административния процес е принципът на служебното начало, като негово проявление е и правомощието на съда служебно да назначава вещи лица. Чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК предвижда, че вещи лица, оглед и освидетелстване съдът може да назначава и служебно. От преценката на съда зависят видът и предметът на експертизата, нейният числен и персонален състав. Съдът не е обвързан нито от поставените от страните въпроси, нито от посочените от тях специалности на вещи лица, нито от възраженията във връзка с броя на вещите лица или исканията за отвод. В случая съдът обосновано е приел, че по отношение на двете вещи лица инж. З.В и инж. Е.Т, назначени да изготвят повторната експертиза, няма основание за отвод. Първо, по делото е безспорно, че те не са заемали длъжности в ПВ към момента на назначаването им като вещи лица. Второ, по делото няма никакви данни, че те са давали становища или са участвали по друг начин в подготовката на актовете по регистрация на процесната марка и впоследствие по отхвърляне на искането за заличаването й. Противоречиви и неясни са оплакванията на касационния жалбоподател във връзка с неучастието на вещото лице Шентова в повторната експертиза - самият жалбоподател е направил възражение вещото лице Шентова да не се включва в състава на повторната експертиза и съдът се е съобразил с това възражение, като е назначил други две вещи лица, а след това жалбоподателят се оплаква, че не ставало ясно защо заключението на повторната експертиза не е подписано от вещото лице Шентова.
Не се потвърждават и оплакванията, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви по част от спорните въпроси, а по друга част от спорните въпроси - липсват. В касационната жалба са цитирани части от мотивите на съдебния акт, които са интерпретирани извън контекста и смисъла, в който са употребени. Съдът е изяснил изцяло спора от фактическа страна и е формирал правни изводи в съответствие с установените релевантни факти и обстоятелства и приложимия материален закон. Извършил е пълна проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително на посочените от оспорващия. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е обсъдил писмените бележки, а вместо това „повърхностно“ и „набързо“ е постановил решението си с много грешки. Касационният жалбоподател не конкретизира кои са необсъдените доводи от писмените бележки, а само хронологично проследява, че писмените бележки били получени в съда на 29.01.2019 г., а съдът е постановил решението на следващия ден, което било индикация, че писмените бележки въобще не били разглеждани от съдебния състав. Неверни са твърденията, че грешките са много на брой, нито се установява същественост на допуснатите грешки в степен, че мотивите на съда да са неясни или противоречиви. Относно допуснатите грешки се сочат два примера: 1. за погрешно изписване на една цифра от регистрационния номер на една от марките (грешката ще бъде обсъдена от касационната инстанция по-нататък при проверка на приложението на материалния закон) и 2. за пропусната една сричка в една дума (вместо „установява“ съдът е написал „установя“).
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.
Съдът правилно е установил, че искането за заличаване на процесната марка е направено от лице с правен интерес, притежател на по-ранни марки.
Относно приложението на чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, съдът е изследвал дали са изпълнени кумулативно следните предпоставки: идентичност или сходство на двете марки; идентичност или сходство на стоките или услугите, за които са регистрирани марките; вероятност за объркване на потребителите, включително за свързване с по-ранната марка.
При сравнение на стоките и услугите, за които са регистрирани процесната марка и по-ранните марки, притежавани от касационния жалбоподател, съдът обосновано е кредитирал заключенията на двете съдебно-маркови експертизи, и е установил, че по отношение на част от стоките и услугите от класове 7, 9, 11, 35 и 37 на МКСУ е налице идентичност или сходство, а преобладаващата част от услугите и стоките са различни. Вещите лица са описали подробно идентичните и сходни стоки и услуги на сравняваните марки в табличен вид, като при сравнителния анализ вещите лица са отчели основни фактори, а именно: естеството на стоките и услугите, тяхното предназначение, дали са допълващи (спомагателни), взаимозаменяеми (конкуриращи се), начин на пазарна реализация, както и наличие на други връзки.
По отношение на идентичността или сходството на марките съдът правилно е отбелязал, че те се сравняват в тяхната цялост, вземайки предвид отличителните и доминиращи елементи в състава им. Под „отличителен“ елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката – да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. „Доминиращ“ елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите. В конкретния случай по-ранните марки са комбинирани, като с изключение на марки рег. № 55078 и рег. № 55079, те се състоят от словен елемент и фигуративен елемент - представляващ непълен кръг в червен цвят с три леко вълнообразни линии в син цвят. Съдът обосновано е възприел извода на административния орган, че фигуративните и словните елементи на тези марки са съизмерими по големина, поради което не може да се посочи доминиращ елемент. Не е налице доминиращ елемент и по отношение на по-ранните марки с рег. № 55078 и рег. № 55079, доколкото те се състоят от словния елемент „ЕЛДОМ“. Процесната марка е словна, поради което и при нея не може да се говори за доминиращ елемент.
В случая е безспорно, че марките не са идентични. А по отношение на сходството, съдът правилно потвърждава извода на административния орган, че такова е налице, като извършва сравнение на процесната марка с всяка от по-ранните марки поотделно и посочва конкретно каква е степента на сходство по всеки един от използваните критерии за сравнение.
Относно преценката на визуално сходство между марките съдът правилно е отбелязал, визуалното въздействие на марките се определя от начина на графично представяне на думи, букви, цифри, фигури, рисунки, цветове и др., като при сравняване на комбинирана със словна марка, както е в конкретния случай, следва да се отчита също така дали сравняваните знаци имат значителен брой букви в една и съща позиция и дали словният елемент в комбинираната марка е силно стилизиран.
При сравнение на визуалното въздействие на процесната марка „ЕЛКОМ“ и по-ранната марка рег. № 50207 „ELDOM INVEST/ЕЛДОМ ИНВЕСТ“ съдът правилно е установил различие в броя на словните елементи, в тяхното разположение и цветово оформление, както и наличието на фигуративен елемент при по-ранната марка (непълен кръг в червен цвят с три леко вълнообразни линии в син цвят), което води до различно визуално възприятие на двете марки. В този случай наличието на словен елемент с еднаква дължина (ЕЛДОМ, ЕЛКОМ) определя известно сходство, но той няма силно влияние върху общото възприятие, което дава основание да се заключи, че сходството е в много ниска степен.
Съдът правилно е установил също така, че е налице ниска степен на визуално сходство между процесната марка „ЕЛКОМ“ и по-ранните марки рег. № 01097997 и рег. № 77721 „ELDOM“, тъй като макар и да има сходство между тях – еднаква дължина на словни елементи и еднакви букви на една и съща позиция, то различията се явяват не само във втората и трета буква, но и в цветовото изпълнение на по-ранните марки и наличието на фигуративен елемент, представляващ непълен кръг в червен цвят с три леко вълнообразни линии в син цвят.
Относно по-ранната марка рег. № 006401418 „ELDOM INVEST“ съдът правилно е приел, че визуалното сходство също е в много ниска степен, тъй като освен разграничението посредством цветовото изпълнение и наличието на фигуративен елемент, по-ранната марка има и втори словен елемент – „INVEST“.
По отношение на по-ранните марки с рег. № 55078, рег. № 55079 и рег. № 80245, всяка от които съдържа словния елемент „ЕЛДОМ“, съдът е извършил правилна преценка за визуално сходство в средна степен, доколкото е налице цветово изпълнение на по-ранните марки, фигуративен елемент при марката с рег. № 80245, ръкописен шрифт при марките с рег. № 55078, рег. № 55079, както и различие в третата поред буква, която в по-ранните марки е „Д“, а в процесната - „К“. Действително при последното обсъждано сравнение на процесната марка с по-ранните марки с рег. № 55078, рег. № 55079 и рег. № 80245 съдът е допуснал грешка, като вместо да изпише правилно двата последователни регистрационни номера - № 55078 и № 55079, съдът два пъти е посочил само единия от тях - № 55078. Обратно на оплакванията в касационната жалба, така допуснатата грешка обаче е техническа и по никакъв начин не засяга правилността, яснотата и категоричността на извода на съда относно степента на сходство.
Съдът правилно е установил, че сравняваните марки са фонетично сходни в ниска степен. В тази връзка следва да се има предвид, че фонетичното сходство се основава на звученето на марките, като за цялостното фонетично впечатление от особено значение са броят, ударението и специфичната последователност на сричките. Процесната словна марка „ЕЛКОМ“ се състои от две срички – ЕЛ и КОМ. В по-ранните марки словният елемент „ЕЛДОМ“ също има две срички – ЕЛ и ДОМ. И в двата случая ударението пада върху вторите срички. Въпреки че първите срички на сравняваните думи са еднакви, то различието във звученето на вторите срички, което се дължи на съгласните К – беззвучна и Д – звучна, следвани от гласната буква О, обуславя ниската степен на фонетично сходство. По отношение на по-ранните марки, в чийто състав има два словни елемента - „ELDOM INVEST/ЕЛДОМ ИНВЕСТ“, степента на фонетично сходство е още по-ниска, поради различното звучене на втория елемент „INVEST/ИНВЕСТ“.
Съдът правилно е приел, че не се установява наличието на смислово сходство между процесната марка и по-ранните марки, притежавани от касационния жалбоподател. При преценка на смисловото сходство съдът е извършил анализ на значението на словните елементи. Съдът обосновано е приел, че словният елемент „ELDOM/ЕЛДОМ“ в по-ранните марки се възприема като две думи с конкретно значение – „ел“ е съкращение на електрически или електро, а „дом“ означава жилище, поради което средният потребител възприема думата „елдом“ в смисъл на „електрически дом“. По същия начин се възприема този словен елемент и на латиница, като фигуративните елементи не могат да се свържат с някакво семантично съдържание. Процесната марка, предвид съдържанието и словния й характер, също се възприема като две думи – „ел“ като съкращение на „електрически“ и „ком“ като съкращение на различни думи: „комуникация“, „командване“, „комерс“, чийто смисъл безспорно е различен от „електрически дом“. Относно по-ранните марки, които съдържат словните елементи „ELDOM INVEST/ЕЛДОМ ИНВЕСТ“, съдът правилно е отбелязал, че е много вероятно това словосъчетание да се възприеме като „инвестиция в дома“, доколкото тук вече е добавена английската дума „invest“ – инвестирам, влагам.
При обсъждане на известността и отличителността на по-ранните марки съдът действително неточно е възпроизвел констатациите на административния орган (в какъвто смисъл има оплакване в касационната жалба), като вместо да посочи само за марката с рег. № 80245, че се ползва с известност на територията на Р. Б за стоките „бойлери“ от клас 11, съдът неправилно е приел тази констатация за относима и към марката с рег. № 77721. След това съдът правилно е посочил, че двете марки притежават повишена отличителност за стоките „бойлери“ от клас 11. Тази неточност обаче не опорочава съдебното решение, тъй като съдът е формирал правилен краен извод за липса на последната предпоставка за прилагане на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО – вероятност от объркване на потребителите. Отчитайки различното общо впечатление, създадено от сравняваните марки, естеството на стоките и услугите, степента на внимание на релевантния потребителски кръг, начина на пазарна реализация, съдът обосновано е приел, че не съществува вероятност от объркване на потребителите, въпреки повишената отличителност на марките с рег. № 80245 и рег. № 77721 за стоките „бойлери“. Съдът правилно е определил релевантния кръг потребители, който включва както обикновения средностатистически потребител, така и професионалисти. Обратно на оплакванията в касационната жалба, предвид естеството, характеристиките и предназначението на стоките (най-общо машини с различно предназначение, както и апарати и уреди за осветление, отопление, парогенериране, готвене, охлаждане, сушене, вентилация, водоснабдяване и за санитарни цели и части за тях), съдът е извършил правилна преценка, че средният потребител следва да се счита за достатъчно добре информиран и умерено наблюдателен. Тъй като повечето стоки са с дълготрайна употреба, отличават се с особености при монтажа, въвеждането в експлоатация и гаранционното им обслужване, много често средният потребител използва и консултации със специалист, поради което степента на внимание на тези потребители е повишена.
Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател и в частта за неправилно приложение на чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 3 от ЗМГО. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. Б и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
Фактическият състав на основанието за заличаване по чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 12, ал. 3 от ЗМГО включва кумулативното установяване на три елемента, а именно: 1. идентичност или сходство между по-ранната марка и процесната марка; 2. известност на по-ранната марка към датата на заявяване на процесната марка; 3. използването без основание на процесната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Ако горните три елемента следва да са налице, т. е. по своя характер те са положителни предпоставки, важна особеност при приложението на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, за разлика от чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, е изискването на закона стоките и услугите, за които е регистрирана процесната марка, да не са идентични или сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка, т. е. изисква се изпълнението и на една отрицателна предпоставка.
В случая не се оспорва от страните, че към датата на заявяване на процесната марка – 18.02.2015 г., по-ранната марка с рег. № 80245 „ЕЛДОМ“ - комбинирана, притежание на касационния жалбоподател, се ползва с известност на територията на Р. Б за стоките „бойлери“ от клас 11 на МКСУ. Потвърждава се и наличието на сходство между марките на визуално и фонетично ниво в границите от средна до ниска степен, както и липсата на смислово сходство. В тази връзка неоснователно е оплакването от касационната жалба, че съдът е следвало да обсъди още веднъж степента на сходство между марките, а не да препраща към мотивите си, изложени относно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. След като и в двете хипотези за заличаване – по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, една от предпоставките съвпада и тази предпоставка е „сходство“ между марките, то няма пречка изводите на съда относно степента на сходство при анализа на двете отделни основания да са подкрепени от едни и същи съображения. Още повече, че относно изпълнението на предпоставката „сходство“ има констатация още в административния акт и спорът е концентриран върху последната положителна предпоставка по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО – дали използването на процесната марка без основание би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Относно последната положителна предпоставка в касационната жалба правилно се отбелязва, че притежателят на по-ранната марка, ползваща се с известност, не носи доказателствената тежест да установи действително увреждане на по-ранната марка. Негова обаче остава доказателствената тежест да установи възможност за увреждане от използването на процесната марка без основание, алтернативно – да установи възможност за несправедливо облагодетелстване от използването на процесната марка без основание. В настоящия случай притежателят на по-ранната марка не е провел такова доказване. Доводите от касационната жалба относно приложението на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО са концентрирани относно използването на трета марка – „Diplomat“, която е различна от процесната. Използването на последната марка обаче няма отношение към настоящия спор, тъй като законодателят поставя изискване евентуалното несправедливо облагодетелстване или увреждане да са резултат от използването без основание на марката, чието заличаване се иска, а не от използването на която и да е друга марка, макар и тази трета марка да е притежание на същото лице, което притежава и процесната марка - в случая „Д. К“ ООД. По горните съображения съдът правилно е приел, че доказателствените искания на „Елдоминвест“ ООД във връзка с използването на марката „Diplomat“ в съвместната дейност на „Елдоминвест“ ООД и „Д. К“ ООД са неоснователни. Наред с това, касационният жалбоподател сочи използването на тази трета марка върху стока – бойлер, която е идентична на стока, за която е регистрирана по-ранната марка. А както беше посочено по-горе, основанието по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО е приложимо, когато няма сходство или идентичност между стоките, за които са регистрирани двете сравнявани марки. В този смисъл е и чл. 4, § 4 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. В административния акт, а после и в обжалваното съдебно решение обосновано и съответно на доказателствата е прието, че известността на по-ранната марка и навлизането й в живота на потребителите не са в такава степен, че да се разпростират извън сферата на бойлерите, т. е. не се очаква, когато потребителите видят сходна на нея марка върху напълно различни стоки/услуги, че ще направят връзка между марките. След като не се установява, че релевантният кръг потребители могат да направят асоциация между знаците – в съзнанието им да изникне образът на по-ранната марка, когато са изправени пред напълно различни стоки, то в случая не се установява възможност за несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или за увреждането й.
В заключение касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на административния акт. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Патентното ведомство разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 574 от 30.01.2019 г. по адм. дело № 1768/2018 г. на Административен съд София-град,
ОСЪЖДА „Елдоминвест“ ООД ЕИК 103004396 със седалище гр. В. да заплати на Патентно ведомство на Р. Б сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.