Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД „БАЛКАН – ПЛЕВЕН“, подадена чрез адв.. В срещу решение № 219 от 17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 25/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04001518002662-091-001/17.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с решение № 227/07.12.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т в частта, с която за данъчен период м.03.2018 г. е извършена корекция на резултата по ЗДДС като декларираният данък за възстановяване в размер на 23 193,88 лв. е намален на 11 721,09 лева. Твърди се неправилност на съдебният акт, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, материалният закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му с присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Дирекция „ОДОП“ – В. Т, при ЦУ на НАП, представлявана от директора, е депозирала чрез юрк.. М писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като установи, че процесната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт, прецени същата за допустима, а по същество – неоснователна.

Предмет на оспорване по делото е РА в частта, в която за данъчен период м.03.2018 г. е извършена корекция на резултата, като декларираният в СД по ЗДДС резултат - ДДС за възстановяване в размер на 23 193,88 лв. е намален на ДДС за възстановяване...