Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П., срещу решение №1118/17.05.2018 г., постановено по адм. д. №338 по описа на Административен съд гр. П. за 2018 г. С атакуваното решение е изменен ревизионен акт № Р-16002617001646-091-001 от 12.10.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №745/19.12.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, с който на М.И са установени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015 г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Възразява се срещу изводите на съда, че получената субсидия неправилно е била обложена по реда на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а не по чл.29, ал.1, т.1 от с. з.

Според данъчната администрация изплатените субсидии на лицата занимаващи се със селскостопанска дейност, са предназначени за подпомагането им при извършване на този вид дейности. Ако физическите лица не използва или не влагат субсидията за това за което им е била отпусната, то тя следва да се облага като доход от източник по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Не е спорен фактът, че лицето не е произвеждало селскостопанска продукция и следователно няма как получените суми да бъдат определени като необходими за дейността му и да се облагат по реда на чл.29 от ЗДДФЛ. Предвиденият ред за облагане по чл.29, ал.1 от ЗДДФЛ е неприложим, тъй като е относим за регистрирани земеделски стопани за производство на непреработени продукти от селското стопанство. След като в ревизионния период, лицето не е осъществявало такава дейност, то следва да се обложи по общия ред на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция по 335 лв....