Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв.Б. С., в качеството му на процесуален представител на Н. С. Т., срещу решение № 1191 от 11.08.2010 г. по адм. дело № 1918 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт П. М.. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложеното касационно основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 090900151 от 23.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. К., изменен с решение № 687 от 8.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, поради констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. Ревизираният период е 1.01.2003 г.-31.12.2007 г. по прилагането на ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ, и за периода 1.01.2003 г.-28.02.2009 г. по прилагането на ЗДДС отм. и ЗДДС. При административното обжалване е изменен размерът на допълнително начисления ДДС като той възлиза на 89...