Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. И. ” ЕООД, град Сливен, чрез адв. Н. К. против решение № 1615 от 22.07.2013г. на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело № 2741/2011г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1100765/01.09.2011 година, на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-392/25.11.2011 година на директора на дирекция „ Обжалване и управление на изпълнението”- Бургас при ЦУ на НАП, относно отказът на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от „А”ЕООД и „С”ЕООД в общ размер на 50 683.53 лева и лихви в размер на 4720.83 лева, за данъчни периоди месец юни 2010 година и месец септември 2010 година.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Конкретните оплаквания са за допуснати от съда съществени нарушения при събирането на гласни доказателства във връзка с направеното от решаващия орган оспорване истинността на доказателства на по делото, чрез отказ да се разпореди принудително довеждане на допуснати свидетели. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респективно решаването на спора по същество като се отмени ревизионния акт. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът – директор на дирекция „О”ЕООД, гр. С.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт в оспорената му част е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. По фактурата, издадена от „Агробилд 7” ЕООД в решението е прието, че липсва реално извършена доставка на стока по смисъла...