Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ф. А.” ЕООД, седалище и адрес на управление гр. К., срещу решение № 1023/10.06.2011 г. по адм. дело № 1720/2010 г. на Административен съд – Пловдив, второ отделение, дванадесети състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 1000266/11.05.2010г. на ТД на НАП, гр. П., офис – Кърджали, потвърден с решение № 480/02.07.2010 г. на директора на дирекция „ОУИ”, гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начисления ДДС за м. 02.2007 г. и съответните лихви.

В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски.

Ответникът – директорът на дирекция „ОУИ”, гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. В подадено писмено становище оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователността на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна:

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя неправилно е доначислен ДДС на основание чл. 130, вр. чл. 26, ал. 7 ЗДДС, за данъчен период м. 02.2007 г. Установил е, че в полза на „Ф. А.” ЕООД е учредено право на строеж, срещу което дружеството е поело задължението да извърши строителство за своя сметка, със свои средства и труд и да предаде на учредителите с разрешение за ползване обектите, върху които същите са си запазили правото на строеж – бартер по смисъла на чл. 130 ЗДДС. С оглед тази разпоредба, както и чл. 26, ал. 7 ЗДДС съдът е приел, че определянето на данъчната основа на...