6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 667

[населено място], 21.07.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4171 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. срещу решение №1249/18.06.2013г. по в. т. д. №3833/2012г. на Софийски апелативен съд, 6-ти състав. С него е потвърдено решение №3782 от 30.05.2012г. по гр. д. №14044/2010г. на Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, в частта, с която М. е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 30 463,32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2010г. до окончателното изплащане и на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 885,32 лева, неустойка за забава за периода от 03.12.2007г. до 20.02.2008г. Със същото решение САС е отменил решението на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу М. иск с правно основание по чл.92 от ЗЗД за разликата над сумата 885,32 лева до пълния размер от 24 512,30 лева и за периода от 28.01.2012г. до 03.12.2007г., като погасен по давност, като вместо това е осъдил М. да заплати на [фирма] на основание чл.92 от ЗЗД и сумата от 23 626,98 лева, неустойка за забава за периода от 28.01.2002г. до 03.12.2007г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че въззивният съд не е дал собствена квалификация...