О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2590

[населено място], 22.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1666 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против определение № 41 от 27.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 23/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу определение № 1470/05.06.2024 г. по в. гр. д. № 785/2024 г. на Бургаския окръжен съд, в частта му, с която е спряно производството по делото до произнасяне от СЕС по дело С-294/2024 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Районен съд - Бургас по гр. дело № 7554/2023 г..

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че определението, с което се спира производството по делото има преграждащ характер, поради което подлежи на обжалване. Счита, че от буквалното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 631, ал. 1 и ал. 2 ГПК следва, че те са приложими само по конкретното делото, по което е отправено преюдициалното запитване, а не и по други дела. Ето защо това основание е неприложимо по делото на ОС – Бургас, а недопустимото разширяване на лимитативно посочените в чл. 229, ал. 1 ГПК основания за спиране на производството по тълкувателен път е недопустимо. Поддържа, че е налице повече сходство между разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК и тази на чл. 292 ГПК, отколкото с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4...