О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1514

Гр. София, 20.05.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1672/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Унилик“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] (с променено фирмено наименование на „Бранжони“ ООД, а след подаване на касационната жалба преобразувано чрез промяна на правната форма в „Бранжони“ АД, ЕИК[ЕИК]), чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 83 от 10.04.2024 г. по в. гр. д. № 441/2023 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено решение № Р-7 от 27.04.2023 г. по гр. д. № 162/2020 г. на Великотърновски окръжен съд, с което по предявен иск от „Спринк“ ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика В. С., е прието за установено по отношение на „Унилик“ ЕООД, че Договор за прехвърляне на вземане (цесия) с дата 28.04.2016 г., изменен съгласно Анекс № 1/09.05.2016 г. и Анекс № 2/09.05.2016 г., е нищожен като противоречащ на закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК.

Твърди се, че апелативният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба аргументи за недопустимост на предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а единствено е посочил бланкетно, че тези съображения са неоснователни. Според касатора наведените от синдика в исковата молба конкретни фактически твърдения обосновават извод, че длъжникът в производство по несъстоятелност е...