О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 172

гр. София, 15.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4611/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 56053/20.05.2025 г., подадена от И. И. К., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 4293/29.10.2023 г. по гр. д. № 15009/2021 г. на РС-Пловдив.

Ответникът по молбата за отмяна – И. Н. К., чрез адвокат Н. К., е подала писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна. Претендира сторените в производството разноски.

Постъпил е отговор и от ответника по молбата за отмяна И. И. К., чрез адвокат Л. Д., в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който се излага твърдение за основателност на молбата и се иска отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение.

Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 304 ГПК. Молителят твърди, че по силата на саморъчно завещание от Н. И. К., починал на 03.11.2020 г., е придобил 1/2 ид. ч. от 17 броя имоти, предмет на съдебна делба между И. и И. К. Сочи се, че И. К. е разбрал за влязлото в сила решение № 4293/29.10.2023 г. на 24.04.2025 г. с получаване на препис от искова молба за обявяване нищожността на саморъчното завещание. Молителят поддържа, че влязлото в сила решение по настоящото дело има сила на пресъдено нещо и спрямо него, тъй като той има качеството на необходим другар, което обуславя правния му интерес от подаване на молбата за отмяна по чл. 304 ГПК.

При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:

С решение № 4293/29.10.2023 г., постановено по гр. д. № 15009/2021 г. на РС-Пловдив е допусната съдебна делба на 18 броя поземлени имоти ведно с построените в тях сгради, между И. Н. К. и И. И. К. при квоти от по 1/2 ид. ч. Решението е влязло в сила като необжалвано, освен в частта относно сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 22 кв. м., с предназначение: селскостопанска, представляваща гараж. В тази част решението е обжалвано и към момента на подаване на молбата за отмяна не е било влязло в законна сила.

Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 304 ГПК.

Молителят твърди, че е станал собственик на 1/2 ид. ч. от 17 броя от процесните имоти въз основа на саморъчно завещание на починалия Н. И. К., баща на ищцата И. К., за което е представен и констативен нотариален акт от 26.03.2024 г. И. К. се легитимира като съсобственик по силата на наследствено правоприемство именно от своя баща Н. К.. Тя е предявила срещу настоящия молител искове по чл.42 ЗН за обявяване нищожността на завещанието, евентуално и по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената й част. Молителят счита, че с отмяна на атакуваното решение, постановено без негово участие, ще се разреши спорът и за собствеността върху посочените имоти.

Поначало задължителното необходимо другарство изисква участие на всички другари в процеса, което е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Постановеното решение ще има действие и по отношение на неучаствувалите в делото другари, но ще подлежи на отмяна на основание чл. 304 ГПК по тяхна молба. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за неучаствалия по делото необходим другар за защита на правото си да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като се възобнови висящността на процеса с негово участие. Съгласно т.10 на ТР№7/2014г., ОСГТК на ВКС, легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяна на влязло в сила решение може да иска всяко трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението и което не разполага с друг ред на да защити правото си, засегнато от това решение. Когато ВКС констатира, че молбата по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима.

В практиката на ВКС константно се приема, че неучаствалият в делбеното производство съсобственик не е обвързан от съдебното решение за допускане, респ. извършване на делбата, тъй като по силата на чл. 75, ал. 2 ЗН както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба, извършени без участието на някои от съсобствениците, са нищожни. Поради това постановеното решение не засяга правата на неучаствалия съделител. Той разполага с правната възможност да предяви самостоятелен иск за установяване нищожност на делбата или да предяви нов иск за делба. /определение № 4435/22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3800/2022 г., I г. о./.

От изложеното в молбата по чл.304 ГПК става ясно, че молителят отрича правата в съсобствеността на делбените имоти на съделителя И. К. в качеството й на наследник /дъщеря/ на Н. К. /поч.2020г., син на общия наследодател И. Н. К., поч.2011г./. Твърденията са, че със саморъчно завещание от 10.08.2020г. Н. К. е завещал в полза на молителя 1/2 ид. ч. от делбените имоти, като въз основа на завещанието е съставен и констативен нотариален акт за собственост. Постановеното решение по делбеното дело със страни И. К. и И. И. К. няма сила на пресъдено нещо по отношение на молителя и не рефлектира върху правната му сфера. Изложеното от него не обуславя качеството му на необходим другар в производството. В задължителната практика на ВКС /ТР №1/2013 г., ОСГТК, ТР № 3/2016 г., ОСГК и ТР №7/2020 г., ОСГТК/ е разяснено, че при необходимото другарство, поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Това е така, защото процесуалното положение на другарите при необходимото другарство е обусловено от правилото за неразделност и общност на делата на всички другари. Поради тъждеството на спорното правоотношение всички факти спрямо необходимите другари са общи и трябва да бъдат установени еднакво спрямо всички. В случая решението, чиято отмяна се иска, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на молителя. Той няма качеството на необходим другар в приключило с обвързващо го с влязло в сила съдебно решение производство.

Предвид изложеното молбата за отмяна като недопустима не следва да се допуска до разглеждане по същество, а производството по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото на ответника И. Н. К. се дължат от молителя съдебни разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение от 850 лева. С оглед разпоредбите на чл.5, чл. 12, ал.1 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъдят 434,60 евро.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 56053/20.05.2024 г., подадена от И. И. К., [населено място], за отмяна на решение №4293/29.10.2023 г. по гр. д. № 15009/2021 г. на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА И. И. К. да заплати на И. Н. К. сумата 434,60 евро - съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: