Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Калабрес" ЕООД, представлявано от управителя М. Т. П., срещу решение № 1763 от 16.08.2010 г. по адм. дело № 3490/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 900240/12.10.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 739/14.12.2009 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни доводи в допълнителна молба - уточнение на касационната жалба и в писмени бележки, депозирани в с. з. от пълномощникаадв.. Б.. Отправя се искане за неговата отмяна, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендират се разноски.
Ответникът - директорът на дирекция „ОУИ” гр. В. при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационната жалба
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С процесния РА на "Калабрес" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 238 751.72 лв. и лихви за забава в размер на 18 484.49 лв. за данъчни периоди м.01, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11 и 12 2008г.; м.01 и 02.2009г. и е установен допълнително дължим корпоративен данък за 2008г. по ЗКПО в размер на 3 268 лв. и лихви за забава от 420.81 лв.
За да отхвърли жалбата в частта на спора по приложението на ЗДДС, административен съд - Варна е приел, че процесните фактури не документират реално получени от лицето стоки и услуги. Счел е, че при съобразяване с предмета, посочен във фактурите- "строителни материали", "текстил, вази, цветя, маси, столове и др.", "изработка на алуминиева дограма" и "строително - монтажни работи", жалбоподателят е следвало да извърши пълно доказване на наличието на прехвърлянето на правото на собственос
т върху посочената във фактурите стока и действителното извършване на услугата, което - по подробно развити съображения - не е сторено.
В обобщени мотиви в оспореното съдебно решение е посочено следното: не е доказано, че е закупена дограма от "Калабрес" ЕООД, въпреки несъмнеността на обстоятелството, че "Лудогорие" ООД, "МТ Пласт" ООД, "Пластал" ООД и "Винпласт" ООД са производители на алуминиева дограма и издадените фактури са надлежно осчетоводени и отразени в справки - декларации и дневниците за продажбите; по отношение на закупените от "Моника 2003" ЕООД спални комплекти, хавлиени кърпи, халати, маси, декоративни цветя и др. е посочено, че не може да бъде установено фактическото движение на стоките от посочения във фактурите продавач с адрес на управление гр. С. и без обект в гр. Р. и хотела, находящ се на 3 км. от гр. Р., а така също и необходимостта от закупуване на процесните стоки непосредствено след категоризация на обектите;
по отношение на фактурите с предмет услуги, издадени от "Моника 2003", "Унитра" ЕООД и "Адлово" ЕООД, съдът е приел, че след като преките доставчици не разполагат с квалифициран персонал и техника за извършване на СМР, а няма данни и твърдения, че същите са извършени чрез подизпълнител, то правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на получателя по процесните фактури.
По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури за лизингови вноски на леки автомобили, съдът е счел, че жалбоподателят не е доказал използването на автомобилите единствено за транспортни услуги. За представените по делото ревизионни актове на доставчиците на жалбоподателя (част от които издадени по реда на чл.122 ДОПК) съдът е изложил мотиви, че некоригирането за процесните данъчни периоди на начисления ДДС, не е доказателство за реалността на доставките по издадените фактури, по които се иска данъчния кредит. Изложени са и мотиви относно приетото за некоректно позоваване на практиката на ЕСПЧ по делата "Булвес" и "Бизнес център за подпомагане". В частта по приложението на ЗКПО съдът е достигнал до извода, че непризнаването на действителността на спорните облагаеми доставки води до непризнаване и на извършените във връзка с тяхното изпълнение разходи, което от своя страна води до увеличаване на финансовия резултата на дружеството и доначисляване на корпоративен данък по реда на чл.26, т.2 вр. чл.10, ал.1 ЗКПО. Така постановеното решение е правилно. По ЗДДС:
В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА , които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
В касационната жалба няма конкретни доводи, които биха били относими към правилността на съдебното решение, като принципно се оспорва преценката на събраните доказателства в съдебното производство. Възраженията са неоснователни. Съдът е обсъдил всички налични доказателства подробно и е приел, че те не са достатъчни да обосноват друг извод, различен от вече направения от органите по приходите. Правилно съдът е приел, че между страните липсва спор досежно качеството производители на алуминиева дограма на дружествата "Лудогорие" ООД, "МТ - Пласт" ООД, "Пластал" ООД и "Винпласт" ООД, както и по отношение на обстоятелството, че издадените фактури са надлежно осчетоводени и отразени в СД и дневниците за продажби. Правилно съдът е констатирал, че установените факти в ревизионния доклад, възприети с РА, не са опровергани в съдебното производство, като по същество е възприел извършения анализ на представените при насрещните проверки на производителите поръчки, от които се формира извод за липса на получаване на дограмите от "Калабрес" ЕООД. Наред с това по делото не са представени никакви доказателства за смяна на съществуващата към 31.12.2007г. ПВЦ дограма, видно от техническия паспорт на строежа; не са представени доказателства за демонтаж на старата и монтаж на нова ПВЦ дограма; липсват доказателства кога и от кого са извършвани тези услуги, още повече, че през същия период хотелският комплекс е работил и е посрещал гости; не са представени доказателства, че дограмата и различните видове материали и аксесоари за изработка на дограма, описани в процесните 55 бр. фактури, издадени от читиримата горепосочени доставчици, са транспортирани до хотелския комплекс и са предадени на определени материалноотговорни лица. Всички тези факти са съобразени от първостепенния съд в мотивите на оспореното съдебно решение и въз основа на тях са направени обосновани изводи. В този контекст следва да се посочи, че настоящият състав на касационната инстанция намира за логични и последователни изводите на съда, че доколкото сградата е въведена в експлоатация по реда на ЗУТ през м.12.2007г., то следва да се приеме, че към този месец е завършена реконструкцията на обекта и той е изграден включително и с дограмата, а издадените от О. Р. заповеди за категоризация удостоверяват и обстоятелството, че хотела, бара и механата са оборудвани с всички изискуеми по закон вещи и могат да се експлоатират по предназначение. Именно в тази връзка правилно не екредитирано твърдението на жалбоподателя, че непосредствено след категоризиране на обектите и два месеца след въвеждането в експлоатация на сградата е необходима подмяна на дограмата, при условие, че такава подмяна е част от извършения основане ремонт. В този контекст са разгледани съответните констатации от заключението на съдебно-техническата експертиза и е счетено, че същата не дава отговор на спорния въпрос кога е монтирана дограмата. Съдът законосъобразно се е придържал към принципа, че данните от експертното заключение винаги се преценяват заедно с останалите събрани доказателства.С оглед на всичко това, правилно съдът е счел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че доставките по фактурите, издадени от "Лудогорие" ООД, "МТ - Пласт" ООД, "Пластал" ООД и "Винпласт" ООД, не са извършени на "Калабрес" ООД и дограмите не са монтирани през 2008г. на хотелски комплекс "Тифани" и е потвърдил следващият от тях извод, че не са изпълнени условията на чл.70, ал.1, т.2 и т.5 от ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит.
Правилно, по подробно изложените съображения в мотивите на обжалваното решение, е счетен за законосъобразен извода на органите по приходите, че на основание чл.70, ал.5 вр. чл.9 и чл.25 ЗДДС, поради непредставени доказателства за реално изпълнена доставка "СМР по договор № 101/30.06.2008г.", на жалбоподателя следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 85/16.07.08г. с издател "Унитра" ООД. Законосъобразен е и отказът на посочените основания по доставките, фактурирани от "Адлово" ЕООД и "Моника 2003" ЕООД. Правилно, след анализ на събраните доказателства в административната и съдебната фаза на спора, е потвърден и извода на ревизиращите органи, че са налице предпоставките на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС на "Калабрес" ООД да бъде отказано право на данъчен кредит по фактурите, касаещи леките автомобили, които са "лек автомобил" по смисъла на § 1, т.18 от ДР на ЗДДС, както и законосъобразно, на основание чл.70, ал.1,т.2 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по фактурите, касаещи останалите два автомобила, закупени на лизинг ("Мерцедес ILK200Ko" и "Джип БМВ, модел Х53"), тъй като безспорно е установено, че автомобилите не се ползват за осъществяване на дейността на дружеството.
Следва да бъдат споделени и изводите на съда, че представените по делото ревизионни актове на доставчиците на "Калабрес" ЕООД (част от които по реда на чл.122 ДОПК) не представляват достатъчно доказателство за извършване на доставките, както и за наличие от приходната администрация за наличие на доставка и законосъобразно начислен ДДС, само по съображения, че в същите не са извършени корекции на начисления данък.
Съдът не споделя възраженията на касатора, поддържани в хода на първоинстанционното производство и необсъдени от административния съд, основани на Решение от 22.01.2009 год. на ЕСПЧ, пети състав, по съдебно дело № 3991/03 год., “Булвес” АД срещу България, доколкото процесният казус не разкрива сход-ства по основните факти, послужили като основание за постановяване на крайния акт по спора. В решението на ЕСПЧ се акцентира върху факта, че самият жалбоподател е изпълнил законовите си задължения, свързани със системата на ДДС, няма налична измама или дори и да е имало такава оспорващият не е знаел или не е имало начин да знае за нея. В случая не е бил поставян под съмнение въпроса дали е налице реална доставка по смисъла на закона. Напротив, в процесния случай се оспорва именно реалността на пряката доставка между жалбоподателя и неговите доставчици. Казано с други думи, даденото разрешение с Решение на Европейския съд по правата на човека, по съдебно дело „Булвес” АД срещу България, по никакъв начин не може да бъде съотнесено към настоящия казус, доколкото в случая се касае за липса на доставка, а не за неначисляване или късно начисляване на данъка от страна на съответния доставчик. След като изобщо не е осъществена доставка по смисъла на закона, не може да се приеме за законосъобразно нито начисляването на ДДС, нито ползването на данъчен кредит. Същите изводи се налагат и от анализа на делото "Бизнес център за подпомагане срещу България". По ЗКПО:
И в тази част оспореното решение е правилно постановено.
Правилно съдът е достигнал до следните изводи: не са представени доказателства за настъпили за първи път стопански операции, които е следвало да бъдат документирани с процесните фактури; липсата на доставка представлява липса на прехвърляне на пр
аво на собственост и липса на извършване на услуга, които са стопански операции, поради което процесните фактури представляват издадени без основание счетоводни документи или документи в нарушение на Закона за счетоводството; в тази връзка е налице основание за коригиране на финансовия резултат по реда на чл.26, т.2 вр. чл.10, ал.1 ЗКПО, доколкото издадените фактури не отразяват вярно стопанска операция; налице е нарушение на принципа на "документална обоснованост". Основани на данните по делото и закона са изводите на административния съд, че размерът на непризнатите разходи следва да е 687 958.44 лв.- съответстващ на издадените фактури за СМР и след извършената корекция положителният финансов резултат на дружеството за 2008г. възлиза на 750 091 лв., а дължимият корпоративен данък е в размер на 75 009.10 лв., но предвид изричната забрана за влошаване положението на жалбоподателя, визирана в чл.160, ал.5 ДОПК, корпоративният данък не следва да бъде определен в така установения размер, като вместо това следва да бъде потвърден РА, в частта на определения корпоративен данък в размер на 9 481.26 лв., от които допълнително определен 3 268 лв.
Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. В. не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не се присъждат разноски за производството през касационната инстанция.
Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1763/16.08.2010г., постановено по адм. дело № 3490/2009г. по описа на Административен съд гр. В..
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. К./п/ М. Р.
М.Р.