Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „СЕРЕНА"ООД-гр. Л., чрез законния си представител Д. Ц., срещу Решение № 103/23.03.2009г., постановено по адм. д. № 810/08г., по описа на Административен съд /АС/ гр. В.Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт№1100685/03.01.2007г., издаден от П. В. Д. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Л., потвърден с Решение № 133/05.03.2007г., на Директор на Д "ОУИ"-гр.В.Търново и по частна жалба на Директор на Дирекция „ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП срещу решението в частта относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се излагат бланкетни доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл.209 т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението.

В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е определил размера на юрисконсултското възнаграждение, като не се е съобразил с Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по частната жалба „СЕРЕНА"ООД, не взема становище по частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Производството пред АС е повторно и в изпълнение указания на ВАС, дадени с Решение № 11898/07.11.2008г., постановено от Първо А отделение, с което е отменено Решение по адм. д.№ 8329/2008г. по описа на АС В.Търново, постановено по адм. д. № 167/2007г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на "С"ООД..

След отменителното решение на ВАС , предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 1100685/03.01.2007г., издаден от П. В. Д. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Л., потвърден с Решение № 133/05.03.2007г., на Директор на Д"ОУИ"-гр.В.Търново, в частта му относно отказан право на данъчен кредит за данъчни периоди 01.03.2001г.-18.11.2005г. в размер на 2111,68лв. по фактури № 613/14.06.2001г., фактура № 615/20.06.2001г. и № 618/28.06. 2001г., фактура № 622/04.07.2001г., фактура № 626/10.07.2001г. и фактура № 630/23.07. 2001г., издадени от доставчика "М"ООД-гр. В. е доставката на тополова дървесина, а доставката на "С"ООД-гр. Л. е дървен материал. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "М"ООД - гр. В., като на адреса не е открит представляващия дружеството. Уведомително писмо до доставчика е изпратено и по пощата на адреса на "М"ООД, като не са представени исканите документи. Факта, че на посочения адрес не може да бъде намерен представляващия дружеството-доставчик и не може да бъде извършена проверка на счетоводната документация и първичните счетоводни документи е установен и от приетото като неоспорено от страните заключение на ССЕ. От ССЕ поради липса на проверка в счетоводствата на доставчиците за процесните периоди, се установява, че не може да бъде извършена проверка относно изпълнение изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС отм. , досежно начисляване на дължимия ДДС. Вещото лице е отразило обстоятелството, че в хода на ревизията органът по приходите е извършил проверка в информационния масив на ТД на НАП - гр. В., относно отразяване на фактура №16948/28.09.2001г., издадена от "Тисо ойл"ЕОД - гр. В., при което е установено, че същата фактура не е включена в Дневника за продажби и в подадената Справка - декларация по ЗДДС за данъчен период месец септември 2001г.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че по отношение на доставките на "Мемо-97" ООД, за жалбоподателя не са налице визираните предпоставки на чл.64, т.2 и т.3 от ЗДДС отм. , тъй като данъка не е начислен като задължение към бюджета и не е установена реалност на доставката. Относно доставчика "Тисо ойл" ЕООД, тъй като процесната фактура № 1694/28.09.2001г. не е включена в Дневника за продажби и СД по ЗДДС, съдът е приел, че за получателя по доставката не са налице предпоставките на чл.64 ал.1 от ЗДДС отм. , тъй като дължимия данък не е начислен, съобразно изискванията на w чл.55,ал.6 от ЗДДС. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Безспорно установено е, че преките доставчици на касатора не са открити на декларираните от тях данъчни адреси. Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗДДС отм. , за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, е необходимо: получателят на доставката, за която е начислен данъкът да е регистрирано лице по закона към датата на издаване на фактурата, ДДС да е начислен от доставчика в законния срок, доставката да е обла-гаема към датата на възникване на данъчното събитие и получателят да притежава да-нъчна фактура или данъчно дебитно известие, които да отговарят на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и на ЗДДС отм. Липсата на което и да е от посочените изисквания води до непризнаването на право на приспадане на данъчен кре-дит. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС отм. е предвидено като основно изискване за възникване право на данъчен кредит в разпо-редбата на чл.63 от ЗДДС, а нейната липса е самостоятелно основание за отказването му.

В случая, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл.64 ал.1 т.2 и 3 от ЗДДС отм. , тъй като в хода на съдебното обжалване /въпреки изпълнените указания на ВАС/ не са установени от касатора изискванията на чл.64 от ЗДДС , а именно данъка да е начислен като задължение към бюджета и доставката по която се претендира същия да е облагаема т. е. реално извършена. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, и предвид твърдяния от касатора положителен факт за наличие на предпоставките за признаване правото му на данъчен кредит, то именно негова е била и доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство с всички доказателства и доказателствени средства предвидени в ДОПК.

Фактът на „начисляване” по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС отм. , следва да бъде доказан при условията на пълно доказване чрез проверка в счетоводството на доставчика, досежно констатации за вписвания в счетоводните книги преценени според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС. От приетата ССЕ се установява, че доставчиците не са намерени на адресите и не се установява редовност при водене на счетоводството им, респективно начисляване на данъка по правилата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Като е достигнал до същите правни изводи АС правилно е приложил закона, поради което е неоснователен касационния довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

По частната жалба на Директор на Дирекция „ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП срещу решението, в частта относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, предвид разпоредбата на 248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд.

С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила,

поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд , І отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 103/23.03.2009г., постановено по адм. д. № 810/08г., по описа на Административен съд, гр. В.Търново.

О. Б. Р. и изпраща по компетентност на АС гр.В.Търново, жалба на Директор на Дирекция „ОУИ"-гр.В.Търново при ЦУ на НАП срещу решението, в частта относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Е. М.

Е.М.