Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * субективни предели на сила на пресъдено нещо * Нищожност и недопустимост на съдебно решение * идентичност по страни, предмет и основание * активна процесуална легитимация

№5 С., 03.02.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3781 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Църква „С. Г.”, [населено място] чрез пълномощника й адвокат Д. Н. К. и на [община] чрез пълномощника й адвокат К. Г. М. против решение № 8 от 8.01.2015 г., постановено по гр. д. № 316 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 74 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 226/2013 г. на Районен съд Златоград за признаване за установено по отношение на Църква „С. Г.”, [населено място], че [община] е собственик на основание извършено отчуждаване със Заповед № 715/20.04.1977 г. на ОНС [населено място] и давностно владение на недвижим имот с обща площ 435 кв. м., от които сграда на Взаимното училище върху 161 кв. м., с предназначение „Сграда за култура и изкуство, бивше училище, понастоящем Музей на образователното дело в Средните Р.” с идентификатор 31111.31.244.1, а останалата част от недвижимия имот е прилежаща към сградата, който общ недвижим имот по одобрената кадастрална карта на [населено място] представлява част от имот с идентификатор № 31111.31.244 с...