Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Л.Ж, против решение №29/30.09.2020 г. по адм. дело №306/2020 г. на Административен съд - Русе, с което е отменен негов мълчалив отказ за прилагане на схема за държавна помощ по заявление с УИН №18/677934/0213504 относно „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ – Прием 2018-2022 г. на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, гр. Р. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага обаче подробни съображения само за недопустимост на решението поради оспорване на непроизнасяне, което не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и поради просрочие на първоначалната жалба. Твърди, че редът за съдебна защита е при условията на ЗУСЕСИФ и делото попада в обхвата на изключенията по чл.3, т.1 във вр. с т. III.10 от приложението към чл. 3, т.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Ответникът, чрез процесуален представител адв. М.В, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Агропрогрес БГ“ ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция да се произнесе по заявление УИН №18/677934/0213504 от 28.02.2020 г. за отпускане на помощ за 2020 г. по схема „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, Прием 2018-2022 г.
Първоинстанционния съд е приел в постановеното решение, че жалбата е допустима като подадена срещу мълчалив отказ и в срока на чл.149, ал.2 от АПК. Развил съображения, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Съгласно т.10 от Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение на птиците“ за 2020 г. (Указанията), ДФЗ взема решение за одобрение на подаденото заявление или прави отказ, т. е. административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт като изложи писмени мотиви. В случая такъв изричен акт не е издаден. При това положението съдът е приел, че съгласно общото правило по чл. 58, ал.1 от АПК е формиран мълчалив отказ, който безспорно засяга пряко и непосредствено правната сфера на заявителя.
Решението е допустимо. С подаване на заявлението на 28.02.2020 г. от „„Агропрогрес БГ“ ЕООД до ДФЗ възниква административно правоотношение, което се развива и завършва с издаването на административен акт, с който административният орган одобрява или отказва исканата помощ. С непроизнасянето на органа в срок, е налице мълчалив отказ, с който пряко и непосредствено се засягат права и законни интереси на дружеството, поради което непроизнасянето от иначе компетентния орган носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Оплакването за недопустимост на решението, поради просрочие на жалбата е неоснователно. Заявление №18/677934/0213504 на „„Агропрогрес БГ“ ЕООД е подадено на 28.02.2020 г. Съгласно т.9.1. от Указанията срокът за подаване на заявления и документи е от 10.02.2020 до 28.02.2020 г., т. е. заявлението е подадено в срок. От 29.02.2020 г. е започнал да тече 7-дневния срок по чл. 57, ал.4 от АПК, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. Този срок е изтекъл на 06.03.2020 г. От 07.03.2020 г. започва да тече срок по чл. 149, ал.2 от АПК за оспорване на мълчаливия отказ пред съд и изтича на 07.04.2020 г. По силата обаче на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците срокът е спрял да тече за периода 13.03.2020 -21.05.2020 г., предвид което срокът за обжалване по чл. 149, ал.2 от АПК е изтекъл на 16.06.2020 г. Жалбата е депозирана в Административен съд - Русе по куриер на 12.06.2020 г., т. е. в рамките на преклузивния едномесеч срок по чл. 149, ал.2 от АПК, поради което правилно е разгледана от първоинстанционният съд като допустима.
Неправилно е позоваването на касационния жалбоподател на пар.4, ал.3 от ЗУСЕСИФ, който в конкретния казус е неприложим. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал. 2 от ЗУСЕСИФ средствата по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р. Б. „„Агропрогрес БГ“ ЕООДобаче кандидатства за държавна помощ по чл. 12, ал.1, т. 2 от ЗПЗП, финансирана от бюджета на ДФЗ респективно от Републиканския бюджет по реда на ЗПЗП, поради което настоящото дело не попада в обхвата на изключенията по чл.3, т.1 във вр. с т. III.10 от приложението към чл.3, т.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и правилно е установено от първоинстанционния съд, че жалбата е подадена в срок.
Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде искания акт. Независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане административният орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности и съответно ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ. Липсата на произнасяне с изричен акт (уведомително писмо) засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. В случая административният съд правилно и обосновано е приел, че липсва изрично произнасяне по заявлението за подпомагането и в случая е формиран подлежащ на оспорване мълчалив отказ, който не съответства на изискването за изрично произнасяне в т.10 от Указанията и чл.43, ал. 3 от ЗПЗП.
Предвид изложеното следва да се споделят правните изводи на съда, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен, като постановен при нарушение на материалния закон и като такъв е отменен. Решението следва да се остави в сила като се уважи искането на ответната страна за присъждане на направените за касационното съдебно производство разноски в размер на 500 лева. Възражението за прекомерност и неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение съответства на осъществената правна защита.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №29/30.09.2020 г., постановено по адм. дело №306/2020 г. по описа на Административен съд - Русе.
ОСЪЖДА Д. Ф. З. да заплати на „Агропогрес БГ“ ЕООД, ЕИК 204071580, гр. Р., УЛ. „А. М сълза“ №2, вх.1, ет.4, ап.7, направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатска защита. Решението е окончателно.