Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. Б. С., чрез пълномощника му адв.К. К. и от В. В. С. чрез пълномощника й адв.Т. В., срещу решение №144/11.06.2013 г. по гр. д.№194/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител инспектор В. Н. я оспорва.Не претендира разноски.

С определение № 310/14.12.2013 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК до постановяване на ТР по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК.С приемането на ТР № 7/30.06.2014 г. пречката за движението по делото е отстранена и с определение № 200/02.07.2014 г. производството по делото е възобновено.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 12/19.03.2010 г. по гр. д.№84/2006 г. на Окръжен съд-Р у. в обжалваните части, с които от ответниците-касатори в настоящото производство е отнето следното имущество: от първия ответник - четири гаража и една гаражна клетка, мотоциклет „Я.”, товарен автомобил „Форд транзит”, лек автомобил „Ауди”, лек автомобил „В. джип”, а от втората ответница –снек бар, намиращ се на подробно описан адрес и е присъдена д. такса. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът В. Б. С. е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 250 ал.1 б.”б” НК през 1990 г., за което е реабилитиран. С присъда по нохд №514/2002 г. на районен съд-Р. е признат за виновен по чл.339 ал.1 НК,тъй като държал огнестрелно оръжие „Erma” под формата на писалка и боеприпаси, като му е наложено условно наказание лишаване от свобода. В хода на настоящото дело е осъден и за извършени престъпни деяния по чл.321 ал.1 НК и чл.242 ал.4, вр. с ал.1 б.”д” и „е” вр. чл.18 НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и 25 000 лв. глоба.Приведено е в изпълнение и условното му наказание лишаване от свобода.През обследвания период 1981 г.-2006 г. ответникът В. Б. С. е придобил имущество със значителна стойност което се равнява на 1 361,37 минимални работни заплати /над 400, равняващи се на 60 000 лв./, а е получил доходи, които значително са надвишени от разходите му.През различни обследвани периоди те са: за периода на брака му с К. С. 1988 г.-2000 г. доходите са надвишени от разходите с 845,32 минимални работни заплати, за периода 2000 г.-2003 г. са надвишени с 567,98 минимални работни заплати, за периода на съжителството му с И. В. 2004 г.-2005 г. са надвишени с 137,97 минимални работни заплати, за периода 1988 г.-2005 г. разходите му надвишават приходите съответно с 1551,27 минимални работни заплати, а в периода 1981 г.-2005 г.- с 1523 минимални работни заплати. Във връзка с твърдението на ответника В. Б. С.,че е получавал доходи от работа в чужбина и въз основа на изготвена справка №2 от назначената по делото експертиза, както и други доказателства въззивният съд е приел, че е осъществявал различни видове дейности и е изложил подробни съображения кои приема за установени и размера на приходите от тях.Изрично е посочил, че ответникът не е изпълнил указанието на съда да уточни маршрутите на своите пътувания с оглед изчисляване на евентуалните разходи, които е направил и след като не е представил доказателства за това е основал установяването им на експертиза, която е ползвала Наредбата за служебните командировки и специализации и разходните норми за горива във връзка с нея. Подробно са обсъдени и събраните доказателства за различни твърдяни източници на доходи и е прието че в целия обследван период не е имал такива, които да надхвърлят неговите разходи.Въззивният съд е приел обобщаващ извод, че следва да се направи основателно предположение за това, че придобиването е свързано с престъпната дейност, която е осъществил. Приел е също така, че дареният на дъщеря му В. В. С. снек бар също е придобит със средства от извършената от него престъпна дейност и че следва да се приложи презумпцията по чл. 8 ал.2 от ЗОППДИППД отм.

При първоначалното разглеждане на делото въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил изцяло искането на комисията. Неговият акт е бил отменен с решение на ВКС по гр. д.№1723/2010 г.,ІV г. о.,в което е посочено, че преценката дали придобитото имущество е на значителна стойност трябва да се прави независимо от обстоятелство дали част от него е била отчуждена, доколкото сделката е недействителна по отношение на държавата, че съдът следва да гради изводите си за наличие на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на всички факти, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност и че когато е прехвърлен имот на малолетно лице от значение е знанието на неговия представител.Ако той принадлежи към кръга на лицата по чл.8 ал.1 ЗОПДИППД отм. е налице оборима презумпция за знание.

В приложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Извеждат следните материалноправни въпроси:

-какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност;

-необходимо ли е да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпрение по чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД отм. за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда;

-въпроса за приложението на презумпцията за пряка или косвена връзка между придобитото имущество и конкретната престъпна дейност-относно значението, което неустановяването на законен източник на доходи има за предположението, че придобиването на имуществото е свързано с престъпната дейност.

Считат, че въззивният съд по тези въпроси се е произнесъл в противоречие с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, от които са извлечени подробни цитати.Твърдят, че въззивният съд не е обосновал основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с осъществената престъпна дейност и не е анализирал фактите.Намират, че не би могъл да бъде направен извод за връзка с престъпното деяние по чл. 339 ал.1 НК,което не е резултатно.Същото се отнася и за опита за контрабанда.Поддържат, че не може само на основание осъждането да се приеме, че цялото имущество е придобито от престъпна дейност.

Първият въпрос не е релевантен, тъй като е свързан с обсъждането на събраните по делото доказателства.Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК –т.1 поставеният въпрос не трябва да е за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждане на събраните доказателства по делото.

С ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк. д..№7/2013 г. на ОСГК е консолидирана съдебната практика по въпросите:

-необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД отм. ;

-достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД отм., за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

С ТР е прието, че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и то именно с установената по чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД отм. конкретна престъпна дейност, като тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането за отнемане. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност.Връзката трябва да е установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Тя е пряка, когато имуществото е директно придобито от престъпното деяние.Косвена е когато придобиването не произтича от конкретното престъпление, а е опосредено чрез други действия.Достатъчно е и основателно предположение за наличие на връзка, ако не е установен законен източник за придобиване на имуществото.Предположението е основателно когато по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество. Неустановяването на законен източник за придобиването му обаче не може да замести основателното предположение за връзка, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.

Изводите на въззивния съд не се отклоняват от приетото в ТР.Не е необходимо извършеното престъпно деяние да е резултатно, а да може въз основа на опитните и логическите правила, при неустановен източник на доходи да се направи извод за връзка между него и придобиването на имуществото.Обратното би означавало, че престъпното деяние по чл. 339 ал.1 НК, е включено в кръга на престъпните деяния по чл.3 ал.1 ЗОПДИППД отм. поради законодателна грешка.

По-нататък в изложението касаторите извеждат въпроса за процесуалната възможност в хода на производството по чл. 28 ЗОПДИППД отм. да бъдат заявени и установявани нови обстоятелства, които са от значение за установяване законността на доходите на ответника, но не са били включени в мотивираното искане. Поддържат, че в искането комисията е посочила единствено годишни парични разходи за издръжка на едно домакинство, а в хода на делото са събирани доказателства и установявани разходи за пътувания в чужбина, разходи във връзка с раждането на сина на касатора и съвместното му съжителство с майката, разходи за придобиване на имущество от нея и от бившата му съпруга.Считат, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 17/26.04.2011 г. по гр. д.№462/2010 г., ІІІ г. о., решение № 89/15.07.2009 г. по т. д.№700/2008 г., І т. о.

Така поставеният въпрос не е релевантен, доколкото от комисията не са заявявани нови обстоятелства, невключени в искането. Въззивният съд е обсъждал въпроса за пътуванията на ответника в чужбина във връзка с установяване на получени приходи от различни дейности извън страната, редуцирани с разходите по осъществяването им.Останалите разходи, във връзка с раждането на сина му и др. се отнасят към разходите за издръжка на домакинството.Както вече беше посочено формулираният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване, не може да бъде свързан с обсъждането на доказателствата по делото.

Касаторите са поставили въпроса за възможността да бъдат приложени по аналогия разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина към пътуванията на ответника В. Б. С. зад граница.Считат, че изводите на съда за прилагане по аналогия тази наредба са незаконосъбразни при положение, че липсват доказателства по делото за командироване на ответника В. Б. С. и че с нея се регулират пътувания различни по своята същност от неговите. Намират, че изводите на въззивния съд противоречат на приетото в решение № 831/04.01.2010 г. по гр. д.№2807/2008 г., ІV г. о. и решение №139/08.07.2010 г. по т. д.№964/2009г, ІІ т. о.

Въпросът е поставен не във връзка с направените от въззивния съд правни изводи, които по съществото си са различни от твърдяното от касаторите.Той е свързан със становището им за тяхната неправилност. По делото не е възникнала твърдяната от касаторите хипотеза. Цитираната съдебна практика е неотносима.

Касаторите не са обосновали общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване, поради което касационната жалба не следва да бъде селектирана.

По изложените съображения ВКС състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №144/11.06.2013 г. по гр. д.№194/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ