Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от началника на РДНСК - Благоевград и И.О, чрез процесуалните им представители, срещу решение №656/30.04.2020 г., постановено по адм. дело №456/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, а алтернативно - първият касатор претендира намаляване на присъденото в полза на Е.П адвокатско възнаграждение.

Ответниците - Е.П, чрез пълномощника си и главният архитект на [община], в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът Е.П претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба на началника на РДНСК - Благоевград е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК в частта, в която издадената от него заповед е отменена и административното производство е прекратено. В частта, в която се обжалва решението относно присъдените в полза на Е.П разноски в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, касационната жалба е с характер на искане за изменението му на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в съдебноадминистративното производство на основание чл. 144 АПК. По това искане компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. В случая предвиденият в чл. 248 ГПК процесуален ред не е изчерпан, поради което касационната жалба в тази част се явява недопустима, следва да се остави без разглеждане, а искането за изменение на решението в частта за разноските - да се изпрати на Административен съд - Благоевград за разглеждане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

2. Касационната жалба на И.О е допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за него съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение е отменена заповед № ДК-10-ЮЗР-07/21.01.2019 г. на началника на РДНСК– Югозападен район (сега РДНСК - Благоевград), с която е отменено издадено от ОНС Благоевград разрешение за строеж № 325-2/14.08.1990 г. за „Надстройка 1 етаж върху 120 кв. м." в парцел VI, кв.141 по плана на кв. Грамада, [населено място] на името на Е.П и е прекратено административното производство, образувано по жалбата на настоящия касатор И.О срещу разрешението за строеж.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че началникът на РДНСК - Благоевград се произнася по недопустима жалба, като се позовава на действащата към датата на издаване на разрешението за строеж разпоредба на чл. 229, ал. 2 ППЗТСУ отм. , ред. ДВ, бр.48/1985 г.). Обосновава извод, че административният орган не е следвало да се произнася по същество, след като е изключена възможността за отмяна на одобрените проекти и разрешението за строеж поради изтичане на двегодишния срок от реализирането на строежа, изпълнен през 1990 г. и въвеждането му в екслоатация, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Приема, че оттогава до подаването на жалбата се изминали много повече от две години, отделно от това разрешението за строеж е влязло в сила при липса на съхранявани в общината документи относно съобщаването му на заинтересованите лица, поради което не е могло да се отмени на основание чл. 216, ал. 6 (отм.) ЗУТ, а е следвало административното производство по оспорването срещу него да се прекрати на основание чл. 216, ал. 5 (отм.) ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти са установени от съда след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

С оспорената заповед е прието, че подадената от И.О срещу разрешение за строеж № 325-2/14.08.1990 г. жалба е допустима, тъй като към преписката не са налице данни за извършено съобщаване на акта по реда на чл. 235, ал. 1 ППЗТСУ отм. , а по същество е основателна. Разрешението за строеж е отменено на основание чл. 229, ал. 1, предл. последно ППЗТСУ отм. като издадено в нарушение на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ отм. , ред. ДВ, бр. 45/1984 г.) поради липса на съгласие с нотариална заверка на подписа, изразено от съсобственика на имота и етажен собственик, настоящ касатор и ответник в първоинстанционното производство.

Данните по делото сочат, че строителното разрешение е издадено след одобряване на 14.08.1990 г. на инвестиционен проект по искане на Е.П и на основание договор за отстъпено право на строеж за един етаж от 120 кв. м. върху съществуващата двуетажна жилищна сграда в парцел VI, учредено от нейните родители, също съсобственици на имота. Разрешеният строеж е изпълнен през 1990 г. Установено е, че в архива на [община] безсрочно се съхраняват издадените разрешения за строеж, одобрените проекти и екзекутивната документация. Друга документация не се съхранява.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че по отношение на оспореното разрешение за строеж е приложима разпоредбата на 229, ал. 2 ППЗТСУ (в относимата редакция), според която не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които са изтекли две години от приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това. Текстът е идентичен с този по чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ отм. , При тази нормативна уредба отмяна на разрешение за строеж не може да се извърши, след като строежът е реализиран. Несъхраняването на акта по приемането му от общинската администрация не може да обуслови извод за неизпълнение на предпоставките на чл. 229, ал. 2 ППЗТСУ. Предвид изложеното, както разрешението за строеж, така и одобрените проекти, въз основа на които е изградена надстройката, са придобили стабилитет, поради което не могат да бъдат отменяни по силата на цитираната норма. Същата е процесуална, установяваща правото да се предяви жалба срещу разрешение за строеж до определен момент, след което това право се погасява. При изтичането на двегодишния срок преди изменението на чл. 229, ал. 2 (ДВ, бр. 2/1996 г.) ППЗТСУ, както и предвид несъхраняване в архива на [община] на уведомления, удостоверяващи връчването на разрешението за строеж на заинтересованите собственици, заповедта на началника на РДНСК - Благоевград правилно е отменена от съда като незаконосъобразна и е прекратено административното производство. Жалбата срещу разрешението за строеж е подадена при действието на чл. 156 (ред. ДВ, бр. 82/2012 г.), поради което същата е била процесуално недопустима и контролният административен орган е следвало да прекрати административното производство на основание чл. 216, ал. 5 (отм.) ЗУТ, а не да се произнася по нейната основателност. Като достига до същия извод съдът постановява решението си в тези части в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Обжалваното решение в отменителната и прекратителната части като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника Е.П за присъждане на разноски за касационната инстанция, РДНСК - Благоевград следва да бъде осъдена да й заплати такива в размер на 600 лева, а И.О - в размер на 200 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения съгласно договори за правна и защита и съдействие от 22.06.2020 г. Направеното от процесуалния представител на касатора - началника на РДНСК - Благоевград възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като е под предвидения минимум за този вид дела, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на началника на РДНСК – Благоевград срещу решение №656/30.04.2020 г., постановено по адм. дело №456/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград в частта относно присъдените разноски и

ПРЕКРАТЯВА проиводството по адм. дело № 8329/2020 г. на Върховния административен съд в тази част.

ИЗПРАЩА касационната жалба на началника на РДНСК - Благоевград с характер на искане за изменение на решението в частта за разноските за произнасяне на Административен съд - Благоевград по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №656/30.04.2020 г., постановено по адм. дело №456/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград в останалата му част.

ОСЪЖДА РДНСК - Благоевград да заплати на Е.П, ЕГН [ЕГН] направените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

ОСЪЖДА И.О, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1 да заплати на Е.П, ЕГН [ЕГН] направените разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението не подлежи на обжалване.