Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на “МАКС ШЕФС“ ЕООД, ЕИК: 204450484 чрез адв. М. Тал САК срещу Решение №2039 от 14.04.2020 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8621/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220217006073-091-001 от 28.03.2018г., издаден от Т.Т, орган - възложил ревизията и П.Д - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 919 от 28.06.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който РА са установени задължения по ЗДДС от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 900,00 лв. и лихва в размер на 2 200,45 лв. за данъчен период м.02.2017г. по фактури издадени от „ВИБИАН“ ЕООД. Оспорват се изводите на съда относно непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от „ВИБИАН“ ЕООД, поради липса на реална доставка. Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, както и решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството.
Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП"- София, чрез юрк.. П оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана.
Върховна административна прокуратура, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима. По същество изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Върховен административен съд състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди сочените касационни основния и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстнционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22220217006073-091-001 от 28.03.2018г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 919 от 28.06.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който РА са установени задължения по ЗДДС от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 900,00 лв. и лихва в размер на 2 200,45 лв. за данъчен период м.02.2017г. по фактури издадени от „ВИБИАН“ ЕООД.
Първоинстанционният съд е приел, въз основа на дължимата служебна проверка, че ревизионният акт е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона, като не се констатират нарушения, които да са основание за отмяната му само на това основание. Проверката на РА относно съответствието с изискванията на материалния закон са направени при следните фактически установявания:
Предметът на дейност на дружеството е кетъринг услуги за събития и фирми. Ревизираното лице разполага с обект, в който осъществява своята дейност съгласно представен в ревизионното производство договор за съвместна дейност.
С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на отказаното право на данъчен кредит във връзка с осъществените доставки от „ВИБИАН“ ЕООД с предмет различни хранителни стоки. Прието е, че реалното осъществяване на доставките не е доказано от ревизираното лице. Този факт е благоприятен за дружеството, поради което негова е била доказателствената тежест да удостовери с надлежни и годни доказателства реалното предаване на стоките, конкретно от този доставчик. Това не е сторено. Не са представени доказателства нито за произхода, нито за начина на придобиване на стоките при доставчика, както и при жалбоподателя, поради което не може да се приеме за безспорно твърдението, че оспорваните фактури удостоверяват реални доставки. Независимо от обстоятелството, че жалбоподателят притежава данъчен документ, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която е получател, органът по приходите правилно и обосновано е установил допълнителни задължения по ЗДДС за ревизирания данъчен период.
Пред настоящата касационна инстанция касаторът представя писмени доказателства – ревизионен доклад № Р – 22221720000272-092-001/04.08.2020 г. и ревизионен акт Р – 22221720000272-092-001/20.10.2020 г. на В.Д в качеството му на управител на „Вабиан“ ЕООД, доставчик на жалбоподателя. Твърди се, че от съдържанието на ревизионния доклад е видно, че приходната администрация в хода на това ревизионно производство е приела, че процесните в настоящето производство сделки са извършени, респективно че е налице доставка на стока, което следва да се приема като извънсъдебно признание на тези факти. Твърди се също така, че писмените доказателства са издадени и са станали известни на страната след датата на подаване на касационната жалба.
Според чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, т. е. касационната инстанция няма правомощия да се произнася за пръв път по необсъдените от първоинстанционния съд доказателства относно фактите по делото, тъй като е инстанция по правото, а не по фактите. Описаните по-горе писмени доказателства се представят за първи път пред касационния съд и не могат да бъдат обсъждани от него, поради забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените пред касационната инстанция, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. В същото време тези доказателства не са могли да бъдат представени пред съда по същество, тъй като са издадени след постановяване на първоинстанционното решение.
При тези данни настоящият състав счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, което препятства възможността за ефективна проверка законосъобразността на оспорения административен акт. Налице е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане съдът следва да обсъди и представените пред касационната инстанция писмени доказателства да установи фактическата обстановка въз основа на цялостната преценка на доказателствата и едва след изясняване на делото от фактическа страна, да постанови ново решение по съществото на спора.
При този изход на делото въпросът относно разноските следва да бъде решен от административния съд при новото му разглеждане съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение изцяло следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2039 от 14.04.2020 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8621/2018 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.