Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българския институт по метрология, седалище и адрес [населено място], [улица] срещу Решение №2212 от 24.04.2020 г. на Административен съд, София град, по административно дело №14157/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на института срещу отказ от 27.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ за верификация на сумата от 13 551,30 лв. по искане за плащане №2. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Българският институт по метрология, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е обсъдил доводите му, не е изложил мотиви по отношение на тях, възпроизвел е мотивите на органа и не е дал отговор на въпроса защо е осъществен фактическият състав на чл. 64, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУССЕСИФ). Счита за нарушен чл. 172а, ал. 2 АПК.

Съдът е смесил понятията „верификация“ и „финансова корекция“. Не е отчел, че при анализ на акта се остава с впечатление, че с него се определя финансова корекция, а органът не е спазил изискванията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Сочи, че съдът не е отчел факта на непредоставяне на възможност да вземе становище по сигнал №173 и №175, а директно е пристъпено към отказ от верификация в най-голям размер от 25%.

Счита, че ако определянето на финансовата корекция става с друг акт, то той не е влязъл в сила, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Излага подробно нормативната уредба по Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредба за администриране) като сочи, че в случая този ред не е спазен, тъй като...