Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.
Касаторът „ИНОКСТРЕЙД“ ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 788/16.04.2020 г. по адм. д. № 2706/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001617006088-091-001/14.05.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта за определени допълнителни задължения по ЗДДС за периода м.1.2012 г. – м.4.2017 г. данък върху добавената стойност 404 513,24лв със 150 071,70лв лихви и допълнителни 73,98лв лихви за невнесен в срок ДДС за м.3.2017 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата излага съображения за неспазена практика на СЕС. Цитира дословно мотивите на съда без да посочва фактически обстоятелства за касационните основания. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“–Пловдив в писмена защита и в съдебно заседание моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 8076,59лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „ИНОКСТРЕЙД“ ЕООД против РА № № Р-16001617006088-091-001/14.05.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта за определени допълнително задължения по ЗДДС за периода м.1.2012 г. – м.4.2017 г. данък върху добавената стойност 404 513,24лв със 150 071,70лв лихви и допълнителни 73,98лв лихви за невнесен в срок ДДС за м.3.2017 г. в резултат от отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на осъществени доставки на стоки, материали и услуги от [Фирма 5], [Фирма 9], [Фирма 2], „Теяк” ЕООД, [Фирма 11], [Фирма 12], [Фирма 6], "М. - НК" ЕООД, „У. Д. Г." ЕООД, [Фирма 13], [Фирма 7], [Фирма 14], [Фирма 15], „Д. 9001", [Фирма 4], [Фирма 10], М. И. К" ЕООД, [Фирма 3], „Н. М. Г" ЕООД, [Фирма 16], „С. И. Г" ЕООД, [Фирма 1].
За да постанови обжалваното решение, съдът подробно е обсъдил установените факти и събраните по делото доказателства, и е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Законосъобразен е изводът на съда, че наличието на фактура заедно с фискален бон за плащане на стойността на процесните фактури не доказва осъществяването на доставката на стока или услуга, без да са представени доказателства за разполагаемост със стоките за доставчика, съхранение, натоварване, транспортиране и предаване на стоките, наличие на технически и кадрови ресурс за извършване на услугата от конкретния доставчик, посочен в спорната фактура.
Обосновано съдът е приел, че доставките по процесните фактури не са осъществени. Доставката на стоки по Директива 2006/112/ЕО е прехвърляне правото на разпореждане с тях от доставчика към получателя. За да се приеме, че доставката е реално осъществена по спорните фактури следва да се установи предаване от доставчика и получаване на стоките от ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не са представени годни доказателства, удостоверяващи извършени доставки по спорните фактури. В хода на ревизията, в отговор на изпратеното до ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени обяснения, дружеството е изпратило само оригинали на процесните фактури. Съгласно трайната практика на ВАС притежаването само на данъчен документ, съставен според изискванията на закона не е достатъчно, за да обоснове право на приспадане на данъчен кредит. Ревизираното лице, което претендира благоприятни за себе си последици, следва да разполага със съпътстващи доставката документи и да установи с допустимите от закона доказателства реалното изпълнение на фактурираните доставки. Представените в съдебно заседание приемо-предавателни протоколи правилно са възприети от съда като документи, съставени за целите на експертизата. След анализ на съдържанието им обосновано съдът е приел, че в тях няма описание на предадени конкретен вид и количество стоки, а е отбелязано, че доставчикът предава на купувача стока по фактура, като предмет на фактурата също е „стока“, поради което предметът на доставката не е конкретизиран във фактурите в нарушение на чл.114, ал.1, т.9 ЗДДС. В част от приемо-предавателните протоколи са записани конкретни видове и количества стоки, които не са подписани от двете страни, не са посочени имената на подписалите лица, поради което не установяват предаване на стоките от доставчика и получаването им от ревизираното лице. Документи за транспорт не са представени. Липсват доказателства за материална обезпеченост на доставчиците да изпълнят със свой средства доставките. Доставчиците не са открити и документи по спорните фактури не са представени от тях, за което съгласно трайната практика на СЕС ревизираното лице не може да бъде държано отговорно. За да се признае право на приспадане на данъчен кредит трайната практика на СЕО и СЕС изисква да са установени материалните условия за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, което означава да е установено осъществяване на доставката, което в настоящият случай не е установено за спорните доставки.
По фактурите за доставка на услуги правилно съдът е приел, че не се установява естеството им и къде, от кои лица са извършени и с какви ресурси. Посоченото във фактурите – „ремонт на офис“ не изяснява предмета на доставката, за да се приеме, че същата е била действително извършена. При липса на данни за ремонтирания обект, не може да се установи действителното наличие на такъв обект и връзката му с ревизираното лице. До същия извод води и фактурираната „услуга по договор“, за чийто предмет няма конкретизация, а договор не е представен. Липсата на договор за конкретна услуга не позволява да се установят нейните параметри, да се провери дали е била действително изпълнена и дали резултатът е наличен при касатора, за да се приеме, че е възникнало данъчно събитие. По констатацията в РА за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците в съдебното производство не са представени доказателства за обратното. Съгласно практиката на СЕС непълнотата на фактурата не може да бъде преодоляна чрез допълнителни доказателства, в които престацията е индивидуализирана. В случая такива не са представени по делото. Липсата на съпътстващи сделките достоверни доказателства не позволява да се направи несъмнен извод, че посочените във фактурите доставки на стоки и услуги са осъществени.
Счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени. Редовно воденото счетоводство може да бъде допълнителна индиция за реално изпълнени доставки, когато този извод се подкрепя от категорични писмени доказателства. Констатираните от експерта количества ламарина като начална наличност за 2013 г. и увеличението им впоследствие не доказва получаването на стоката по процесните фактури, доколкото няма данни за транспортирането на значителния обем ламарина, нито за наличността й при доставчика, така че да е в състояние да я предаде на ревизираното лице, нито за мястото на съхраняването й при двете страни.
В случая се установява, че дружеството не разполага с данъчен документ, съставен според изискванията на закона, поради което наред с недоказаната реалност на фактурираните доставки, не е изпълнено и още едно от условията на ЗДДС за законосъобразно възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от представените от ревизираното лице екземпляри на фактури същите не съдържат конкретни данни за документираните с тях доставки по видове стоки и услуги, в нарушение на изискването на чл. 114, ал.1, т. 9 ЗДДС и чл. 226 Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Съгласно чл. 71 ЗДДС притежаването на данъчен документ съставен в съответствие с всички изисквания на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС е основание за упражняване право на данъчен кредит. Процесните фактури не отговарят на изискванията на чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС за упражняване право на приспадане на данъчен кредит, след като не съдържат описание на вида на стоките и услугите, като същевременно и не са представени посочените в някои от тях описи. Поради изложеното не може да се приеме, че ревизираното лице разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В решението по дело С-271/12 СЕС приема, че при непълни фактури за доставка може да не се признае право на приспадане на данъчен кредит, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Съдът обосновано е приел, че доставките по спорните фактури не са осъществени и за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тях.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция за 8076,59лв, както са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 788/16.04.2020 г. по адм. д. № 2706/2018 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА [Фирма 8], ЕИК 115651441, да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Пловдив 8076,59лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.