Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г.Т от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1138 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3891 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001616005975-091-001/11.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 374/21.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е възприел безкритично изводите на органите по приходите. Сочи, че установеният с РА недеклариран облагаем доход в размер на 183 942,90 лв. са средства на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД, разходвани за сметка и изцяло в полза на дружеството. Подчертава, че първоинстанционният съд е игнорирал изложените в жалбата му конкретни доводи за произхода на внесените суми по банковата му сметка. Намира, че решаващият състав е бил длъжен да събере релевантните доказателства служебно и като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Аргументира становището, че с назначената допълнителна ССчЕ не са изпълнени задължителните указания на ВАС, дадени с Решение № 17156 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7737/2019г. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството пред АС – Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16001616005975-091-001/11.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 374/21.06.2017г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"- гр. П. при ЦУ на НАП, с който на Г.Т са установени задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 3 865.14 лв. и лихви в размер на 2 347.39 лв.; за 2011г. - в размер на 2 899.50 лв. и лихви - 1 460.50 лв.; за 2012г. в размер на 4 160.00 лв. и лихви - 1 668.85 лв.; за 2013г. в размер на 4 038.85 лв. и лихви - 1 209.92 лв.; за 2014г. в размер на 1 564.00 лв. и лихви - 309.61 лв. и за 2015 г. в размер на 1 815.10лв. и лихви в размер на 174.50лв., както и задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице, както следва: авансови вноски за ДОО за периода м.01.- м.11.2010г. в размер на 508.20 лв. и лихви - 478.19 лв.; авансови вноски за ДЗПО за периода м.01. - м. 11.2010 г. в размер на 231.00 лв. и лихви - 271.36 лв. и авансови вноски за 30 за периода м.01. - м. 11.2010 г. в размер на 369.60 лв. и лихви - 255.12 лв.

Производството пред АС – Пловдив е образувано в изпълнение на Решение № 17156/16.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7737/2019 г. на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за назначаване на ССчЕ, която да установи следва ли сумите, преведените към служителите на дружеството Й.Й, К. Блек и М.С да бъдат изключени от данъчната основа за облагане на Г.Т или не.

За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

В хода на ревизията е установено, че Г.Т е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него за ревизираните периоди 2010г. - 2015 г. Констатирано е, че лицето е съдружник и управител в „П. Р. Д“ ООД от 20.04.2011 г. до момента; едноличен собственик на капитала и управител на „Уайн портал“ ЕООД за периода 20.03.2009г. - 13.12.2014 г. и съдружник и управител на „Ем джи травъл“ ЕООД до 01.12.2010г. За процесните периоди лицето не е подавало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получени доходи, като до момента на изготвяне на РД ревизираният не е представил служебни бележки за получените доходи от трудови правоотношения, изискани от органите по приходите.

Въз основа на събраните банкови извлечения за наличностите и движението по банковите сметки на ревизирания приходните органи са установили, че Тунев е внасял лично в брой посочените парични суми, както и е получавал преводи, направени от различни физически лица с по-големи стойности. Констатирали са, че част от физическите лица са предоставили паричните средства на ревизираното лице в заем, поради което същите не представляват облагаем доход за лицето по реда на ЗДДФЛ. За останалата част е формиран извод, че сумите са усвоявани лично от Г.Т, като са теглени парични средства в брой или са осъществявани преводи към различни интернет сайтове за залагане.

С оглед поддържаната от Тунев в ревизионното производство теза, че въпросните парични средства са предоставени за управление от работодателя му и от собствениците на апартаменти в притежаваните от „Евъргрийн пропъртис“ЕООД ваканционни комплекси, органите по приходите са съобразили липсата на представени доказателства в нейна подкрепа. Предвид неустановеността на източника на изследваните доходи ревизиращите са приели, че същите формират облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Този извод е мотивиран и с установените липси в касата на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД в размер на 107 693,74 лв. и сумата от 63 152, 84лв., осчетоводена по счетоводна сметка „Подотчетни лица“ в дружеството. Според приходните органи от „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД са отклонявани средства в полза на управителя Г.Т.П са, че точният размер на тези средствата не може да бъде установен въз основа на счетоводството на дружеството, тъй като при извършена ревизия на същото е констатирано, че то не е отчитало в пълен размер реализираните от него приходи, като всички тегления и вноски от Тунев са с неясно основание и произход на средствата, нито е установен и начислен данък при източника върху тях.

При тази фактическа установеност и правни изводи ревизиращите са определили основа за облагане, равна на част от внесените парични средства по банковите сметки на ревизирания както следва: 2010 г. в размер на 40 421,04 лв.; 2011г. в размер на 37 598 лв.; 2012 г. в размер на 41 600 лв.; 2013 г. в размер на 45 388,50 лв.; 2014 г. в размер на 30 640 лв. и за 2015 г. в размер на 18 295 лв. Въз основа на тези параметри са определени допълнително дължимите данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди и следващите се лихви за забава.

Установени са и задължения на Г.Т, в качеството му на самоосигуряващо се лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода от м.01. 2010г. до м.11.2010 г.

В хода на съдебното производство в изпълнение на указанията на ВАС е проведена допълнителна ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните. Според експерта ревизираният е превеждал от личната си банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД различни суми на М.С, К. Блек и Й.Й (и тримата, служители на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД). За ревизираните периоди общият размер на сумите, директно преведени на М.С възлиза на 58 732 лв. На К. Блек са преведени 53 070 лв., а на Й.Й - 20 934 лв. Общо преведената от ревизирания към тримата служители сума възлиза на 132 736 лв. Вещото лице е подчертало, че вноските по банковата сметка на Тунев възлизат общо на 698 590.54 лв., които са формирани от обложените 183 972.54 лв., внесени от него и 514 618.00 лв., внесени и преведени от български и чуждестранни физически и юридически лица. Разходваните средствата от банковата сметка на лицето възлизат общо на сумата от 703 576.24 лв., включваща 132 736 лв., преведени на Й.Й, К. Блек и М.С и 570 840.24 лв., платени фирмени разходи и изтеглени от Г.Т.Е е уточнил, че от всички постъпили парични средства ревизиращите са обложили само внесената от ревизирания сума от 183 972.54 лв. Същата представлява разликата между общия размер на внесените суми и сумата от 514 618 лв., представляваща сбор от преведените към служители на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД 132 736 лв. и други фирмени разходи.

След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е съобразил, че ревизионното производство е проведено по общия ред, с оглед на което определянето на данъчната основа следва да е съответствие единствено с правилата, посочени в ЗДДФЛ. Приел е за безспорно установено, че през ревизираните периоди по сметките на Тунев са извършвани преводи и са правени вноски в брой както лично от него, така и от други лица в голям размер, а ревизираният не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Споделил е извода на ревизиращите, че част от процесните суми са предоставени в заем и не представляват облагаем доход на ревизирания по ЗДДФЛ.

Предвид липсата на ангажирани доказателства решаващият състав е квалифицирал като неоснователни твърденията на Тунев, че превежданите по банковите му сметки суми са предоставени за управление от работодателя му и от собствениците на апартаменти в притежаваните от „Евъргрийън пропъртис“ ЕООД ваканционни комплекси. Приел е, че сумата от 183 942.90 лв. е разходвана от ревизирания за задоволяване на лични нужди - покупка на луксозни вещи и залагания в казина. Подчертал е, че е установена и липса на средства в касата на „Евъргрийън пропъртис“ ЕООД в общ размер на 170 846.58 лв., осчетоводена по сметка „Подотчетни лица“, както и на първични счетоводни документи, ПКО и касови бележки за приходите от резервациите и нощувките през периода от 2010г. до 19.05.2014г.

Въз основа на заключението по проведенаа ССчЕ решаващият състав е приел, че сумите, превеждани от ревизирания на М.С и Й.Й, както и внасяните на каса по банковата сметка на К. Блек, са разходвани именно за нуждите на „Евъргрийън пропъртис“ ЕООД или същите представляват трудови възнаграждения. Счел е, че Г.Т е разходвал останалата част от процесните суми за лични разходи, тъй като липсват доказателства, че той е разплащал разходи на дружеството. Поради това е достигнал до извода, че от „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД към Г.Т са превеждани средства, с които той е разполагал за личните си нужди, а те представляват доход, който не е деклариран, поради което законосъобразно на основание чл. 35, т.6 ЗДДФЛ ораните по приходите са приели, че внесената по банковата сметка на лицето сума в размер на 183 972.54 лв. представлява облагаем доход, формираща основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. В заключение е приел, че както данъчните основи за облагане, така и размерите на дължимия данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за процесните периоди са точно определени, с оглед на което в тази му част РА е законосъобразен.

Същият краен извод е формиран и относно останалата част от РА, с която са установени задължения по КСО и ЗЗО, с оглед упражняваната от ревизирания за периода м.01.-м.11.2010 г. трудова дейност в качеството му на самоосигуряващо се лице в „ Ем джи тревъл“ ООД.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.

Съгласно чл. 10, ал.1, т.6 ЗДДФЛ един от видовете доходи, попадащи в обхвата на ЗДДФЛ, са доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. Облагаемите доходи от т. н. "други източници" са дефинирани в чл. 35 ЗДДФЛ, като според т. 6 от него облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.

В случая ревизията е проведена по общия ред, без да е обложен недостигът на разходваните от ревизирания средства, а са изследвани сумите, внасяни по неговата лична банкова сметка. Противно на разбирането на касатора, както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство неустановени са останали основанията, въз основа на които тези доходи са придобити от ревизирания, с оглед на което законосъобразно приходните органи са приели, че те се явяват доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който следва да бъде обложен с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

Несподелими са доводите в касационната жалба, че твърдението на ревизирания, че средствата по банковата му сметка са на „Евъргрийн пропъртис“ ООД, е достатъчно да обоснове произхода на внесените суми. При липсата на ангажирани доказателства в негова подкрепа правилно първостепенният съд е приел неустановеният факт за неосъществен. Същевременно, решаващият състав е съобразил, че от общо внесените суми по сметката на ревизирания органите по приходите са обложили само разликата, формирана след редуциране на сумите за фирмени разходи и изплатените средства на трети лица.

Действително, констатациите на органите по приходите в ревизионното производство на „Евъргрийн пропъртис“ ООД не могат се противопоставят на ревизирания, нито да мотивират извода, че евентуалният недостиг в касата на дружеството е източникът на преводите по банковата сметка на Тунев. Това обаче не променя заключението, че внесените суми са с неустановен произход и представляват облагаем доход от други източници по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ. Същото не се разколебава и от посоченото решение по т. д. № 158/2015г. на ОС - Пловдив, тъй като неговите мотиви не се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от чл. 297 ГПК посоченият съдебен акт не се ползва и със задължителна сила за всички съдилища поради липсата на доказателства, че той е влязъл в сила. Недопустимо е в рамките на настоящото производство да се обсъждат и ценят заключението по ССчЕ и свидетелските показания, събрани по делото на ОС - Пловдив, поради което наведените в тази връзка доводи са ирелевантни.

Несподелима е тезата на касатора, че при определяне на облагаемия доход за процесните периоди не са изключени сумите, преведени на служители на „Евъргрийн пропъртис“ ООД. Именно този въпрос, в изпълнение на указанията на ВАС, е поставен допълнително на вещото лице по ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните. Експертът изрично е посочил, че тези суми, както и другите установени фирмени разходи са изключени от общата сума, внесена от ревизирания по банковата му сметка, като за облагаем доход е приета само сумата от 183 972.54 лв. от обща внесените 698 590.54лв.

Следва да се посочи, че в тежест на ревизирания е да установи положителните факти, от които той извлича благоприятни за себе си правни последици. Противно на доводите в жалбата съдът може да назначава служебно само вещи лица, оглед и освидетелстване, но не и да събира по свой почин други нови доказателства – вж. чл. 171, ал.2 АПК. В изпълнение на указанията на ВАС той е назначил допълнителна ССчЕ, в съответствие със заключението по която и останалите ангажирани от страните доказателства е формирал своите фактически и правни изводи. Като е приел, че недекларираната и внесена по банковата сметка на лицето сума в размер на 183 972.54лв. следва да се квалифицира като облагаем доход по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ върху който се дължи данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в установените от органите по приходите размери, АС е формирал правилен извод, че в тази му част РА е законосъобразен.

В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта му относно определените с РА допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, а при осъществената проверка от настоящата инстанция не се констатираха касационни основания за неговата отмяна и в тази му част. След като е безспорно установено, че през периода 01.01.2010г.-30.11.2010г. ревизираният е упражнявал трудова дейност в качеството му на самоосигуряващо се лице, то по аргумент от чл. 6, ал. 7 КСО той дължи осигурителни вноски за своя сметка и следва да ги внася авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на т.1 и 2 на ал.7. На основание чл. 40, ал.1, т.2 ЗЗО същият дължи и здравноосигурителни вноски в установения размер, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че РА и в тази му част е законосъобразен. Като е отхвърлил предявената срещу него жалба, той е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1357, 18 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1138 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3891/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Г.Т, [населено място], [адрес], да заплати на НАП сумата от 1357,18 лв./ хиляда триста петдесет и седем лв. и осемнадесет ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.