Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. срещу решение № 509/28.01.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 10782/2019 г., с което е отменена негова заповед № 712/12.08.2019 г. за отказ за определяне на вид и категория на туристически обект: бунгала „Casa mia“, находящи се в гр. П., м. „Пясъка“, по заявление на „Атлиман – Клуб“ ЕООД София.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо в евентуалност за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.

В жалбата се навеждат доводи, че АССГ е постановил решение което е в противоречие с влязло в сила решение на АС – Бургас постановено по адм. дело № 1433/2016 г., потвърдено от ВАС по адм. дело № 12190/2017 г., потвърждаващо решението на главния архитект на община П., че процесните 13бр. бунгала са незаконен строеж и не могат да се квалифицират като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Сочи се, че АССГ „де факто“ се е произнесъл по недопустим спор, което води и до недопустимост на съдебния акт.

В евентуалност се сочи, че при постановяване на съдебния акт съдът е нарушил материалноправните норми на ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) и по точно тази на чл. 130, ал. 2 и ал. 3. Неправилни са изводите на съда, че процесните 13бр. бунгала, за които се иска от кмета на община П. издаване на акт за категоризация, са законни и са въведени в експлоатация. Съдът неправилно е тълкувал нормите на Наредба № 5/23.12.2006 г. за техническите паспорти на сградите и не е направил разлика между термина „въвеждане в експлоатация“ по смисъла на ЗУТ, ЗТСУ отм. , ППЗТСУ отм. , Подателят на заявлението не е...