Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 6469/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 176 от 29.04.2021 г. на Административен съд – С. З. постановено по адм. д. № 635/2020 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002419007867-091-001/23.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 456/16.09.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 151.02 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с приложимите материален и процесуален закони. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява се искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции – юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 000 лв. и държавна такса - 145.34 лв. Касаторът не твърди да са допуснати от административния съд конкретни съществени процесуални нарушения, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК. От изложеното в жалбата се установява само касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК – нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба – С. К., ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. С. З. [улица] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. М. по съображения, изложени в писмено становище, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част. В открито съдебно заседание заявява искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е бил РА № Р-16002419007867-091-001/23.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 456/16.09.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив. Със същия на ревизираното лице С. К. за данъчните периоди 2013 г. и 2014 г. са установени върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК задължения за: 1. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. – 3 690.92 лв. и лихва – 2 335.07 лв.; 2. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. – 10 745.25 лв. и лихва – 5 706.16 лв.; 3. осигурителни вноски за 2013 г. и 2014 г. на основание чл. 124а ДОПК в общ размер 11 280.96 лв. и лихва – 6 514.02 лв. За данъчния период 2017 г. е установено задължение за данък върху доходите от продажба на недвижимо имущество в размер на 3 016.50 лв. и лихва – 682.96 лв.

С решението си първостепенният съд е отменил РА в частта му на установените задължения за данък и осигурителни вноски за 2013 г. и 2014 г., а за 2017 г. в частта му на установен данък в размер на 304.02 лв. и лихва – 68.83 лв.

Съдът правилно е приел, че оспорването е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство.

За да отмени акта в посочената по-горе част, е обосновал изводи за допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения и материалната му незаконосъобразност, излагайки следните съображения:

1.Уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК не съдържа изложение на конкретните установени от приходната администрация факти, а само правните основания на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК като законови текстове, с което е нарушено правото на защита на ревизираното лице;

2.Не са искани от ревизираното лице обяснения за внесените от него суми по банковите му сметки през 2013 г. Искани са само за сумите, внесени през 2014 г.;

3.За 2013 г. в протокола за извършена проверка не е извършена съпоставка на приходи и разходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Такава е направена само за 2014 г.;

4.За 2013 г. и 2014 г. органите по приходите не са доказали обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК;

5.Направено е от приходните органи смесване на общото ревизионно производство със специалното такова по чл. 122 и следващи ДОПК, тъй като те приемат, че недостигът на средства представлява укрити доходи от друга трудова дейност, непосочена в закона, т. е. облагането е по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ;

6.Съдът констатира недостиг на средства в размер на 12 000 лв., ако не се вземат предвид дарените суми, който квалифицира като явно несъществено превишение на разходите над приходите;

7.Неправилно е прието в РА, че жалбоподателят не е получил дарение от майка си в размер на 212 340 лв. през м. юни 2005 г.

8.Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1, б.”а” и б. „б” ЗДДФЛ не се дължи данък за продажбата на единия гараж през 2017 г.

Касационната инстанция преценява така постановеното решение за валидно, допустимо и частично неправилно, поради следното:

Неправилни са изводите на съда за това, че е нарушено правото на защита на ревизираното лице, тъй като уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК не е с изискуемото по закон съдържание. Цитираната разпоредба изисква от органите по приходите да уведомят ревизираното лице, че са констатирали обстоятелство/обстоятелства по чл. 122, ал. 1 и че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред. С връченото на 25.04.2020 г. уведомление това процесуално правило е спазено.

Не е нарушено правото на защита на ревизираното лице. Такива възражения то не е правило нито в ревизионното производство в подаденото възражение против ревизионния доклад /РД/, нито в жалбите си против РА по административен и съдебен ред. Фактите, въз основа на които приходните органи приемат наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, са установени при извършената преди започване на ревизията проверка и са подробно изложени в протокол № ПФ-16002419000903-073-001/04.12.2019 г., връчен на 12.12.2019 г. Против протокола господин Колев е подал писмено възражение с вх. № ВхР-5187/15.12.2019 г. /л. 16, том 2/.

Неправилни са изводите на съда за това, че от ревизираното лице не са изискани писмени обяснения и доказателства за произхода на внесените от него по банковите му сметки суми през 2013 г., като и че в протокола за проверката липсва съпоставка и анализ на декларираните и получени доходи и имущественото състояние.

Видно от мотивите, изложени в протокола за проверката, приобщен заедно и с доказателствата към него към доказателствата, събрани в хода на ревизията, и съдържащ се в том 2, л. 20 – л. 39, така и от изложените фактически констатации в РД, към 01.01.2013 г. наличните суми по банковите сметки на С. К. са в размер на 17 566.17 лв., а в края на периода – 124 732.39 лв. Това обстоятелство не е оспорено от него. То е потвърдено и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ на стр. 4, което също е прието без оспорване от негова страна.

От представените счетоводни документи /главна книга, оборотна ведомост, разходни касови ордери, банкови извлечения/ и решение на общото събрание по чл. 134 ТЗ от „Валдор -777” ООД, в което дружество към проверявания период съдружници са С. К. и съпругата му Г. К., се установява, че дружеството е върнало на С. К. сума в размер на 66 000 лв., представляваща част от общо внесените от съдружниците през 2009 г. и 2010 г. парични вноски в размер на 90 000 лв. През 2013 г. съдружниците не са правили парични вноски в дружеството. Към 01.01.2013 г. сметка 111 „Допълнителни резерви” е с кредитно салдо 90 000 лв., а към 31.12.2013 г. – с нулево салдо. Така установените счетоводни записвания в счетоводството на „Валдор -777” ООД също не са оспорени от жалбоподателя и отново са потвърдени от ССЕ на стр. 7.

Съпоставка и анализ на получените парични средства, направените разходи и на постъпленията по банковите сметки са направени в табличен вид, както на стр. 35 – стр. 36 от протокола за проверката, а също така и на стр. 16 -18 от РД. Разликата е единствено в допълнително установения в ревизионното производство разход в размер на 1 300.32 лв. за платени данъци, който също не е спорен. С РА е установено несъответствие между стойността на имуществото на лицето и доказаните от него приходи в размер на 43 720.40 лв.

В хода на проверката на 11.11.2019 г. е връчено на проверяваното лице искане, приложено на л. 355 в том 3. В т. 1 от същото е поискано да бъдат представени доказателства и документи за източниците на паричните средства, внесени по банковите сметки за 2013 г. и 2014 г. Подробно в искането са изброени по дати и размер направените вноски по конкретни банкови сметки. На 29.11.2019 г. в отговор на искането е представено писмено обяснение, заведено с вх. № ВхР 5023/29.11.2019 г. /л. 361 от том 3/.

За 2014 г. установеният, както при проверката, така и в ревизионното производство, недостиг на парични средства, необходими за покриване на направените разходи, е 115 037.02 лв.

Паричните средства по банковите сметки към 01.01.2014 г. са в размера, установен към 31.12.2013 г., който, както вече беше посочено не е спорен, а именно – 124 732.39 лв. Паричните средства по банковите сметки в края на периода, установени в ревизията и при проверката, са в размер на 77 397.95 лв. Този размер е потвърден от ССЕ и не е оспорен от жалбоподателя в съдебното производство.

Установено е, както при проверката, така и в ревизията, от представените от „Валдор -777” ООД документи, че С. К. е внесъл в дружеството 127 000 лв. с ПКО, а на 16.04.2014 г. е превел по банков път още 33 000 лв. /общо внесени 160 000 лв./. Посоченото обстоятелство също не е спорно. Неправилно съдът е приел, че през 2014 г. са върнати на Колев от дружеството 42 000 лв. Тази сума му е била предоставена в качеството му на подотчетно лице с представените РКО и същата е върната на дружеството по банковата му сметка с преводи, направени на 07.02.2014 г., на 10.02.2014 г. и на 30.05.2014 г. Самият жалбоподател не оспорва тези констатации в РД и не твърди да е разполагал с 42 000 лв. през 2014 г., предоставени му от „Валдор -777” ООД. Не оспорва и констатацията на стр. 31 от РД, че през 2014 г. не са връщани суми от дружеството на неговите съдружници.

Не са оспорват от Колев и останалите разходи за периода в размер на 7 411.46 лв. за издръжка, застраховки и заплатени данъци и такси.

С противоречиви и нелогични мотиви с оглед фактите по спора съдът е приел, че, без да се взема предвид дарението в размер на 212 340 лв., недостигът на средства е 12 000 лв., неясно за коя година. Независимо от това сам по себе си този размер не може да бъде определен като неотговарящ на изискването на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК за същественост.

Неправилно също така съдът приема, че квалифицирайки недостигът на парични средства като такива от трудова дейност, приходната администрация всъщност извършва облагането по общия ред на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а не по особения ред, регламентиран в чл. 122 и следващи ДОПК. Това е така, защото в РД, в РА и в решението на решаващия орган ясно е посочено, че установеното несъответствие между доказаните доходи и имущественото състояние на лицето е данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Позоваването е на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК, регламентиращ оборима презумпция, че то представлява доход, подлежащ на облагане.

Твърдението на ревизиращия екип, че в случая се касае за укрити доходи от трудова дейност е във връзка с приложението на чл. 124а ДОПК и установяването на задължения за осигурителни вноски. Следователно, преценката за това дали посоченото твърдение е доказано, следва да бъде извършена от съда във връзка с проверката за законосъобразност на РА в частта му на установените задължителни осигурителни вноски. То обаче не означава, че облагането с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е по общия ред.

Изложеното налага извод, че административният съд не е отделил спорните от безспорните факти и не е определил правилно спорните за страните въпроси. В случая спорът между страните по делото е само относно размера на разполагаемите парични средства, налични в брой към 01.01.2013 г. и към края на м. януари 2013 г. По този въпрос в решението има изложени мотиви, поради което същото не е постановено при допуснато от съда съществено процесуално нарушение, а и, както вече беше посочено по-горе, касаторът не твърди наличието на това касационно основание. По аргумент на чл. 218 АПК касационната проверка не включва служебна преценка на същото.

Ревизираното лице оспорва приетото от органите по приходите, че към 01.01.2013 г. той е разполагал само със сумата от 5 000 лв. Твърди, че към 01.01.2013 г. е разполагал със 135 500 щ. д., 69 000 евро и 127 000 лв. в наличност. Още при проверката преди образуване на ревизионното производство сочи следните източници: 1. 204 948.60 лв. по представено платежно нареждане от 03.11.1995 г. за получен превод по банкова сметка в ДСК с наредител О. С. З. и основание „левов индекс на спестовни числа”; 2. 212 340 лв., дарени от М. К. /майка на С. К./. Представен е договор за дарение от 12.08.2005 г. Според писмените обяснения сумата е получена от М. К. по наследство от брат й Д. Д., починал на 22.06.2005 г.; 3. доходи от продажба на златни монети след 2001 г., получени от Г. К. по наследство. Според дадените писмени обяснения от данъчно задълженото лице с получените парични средства е закупена валута.

В ревизионното производство С. К. твърди получени заеми от: К. К. – 9 800 лв. по договор за заем от 30.12.2012 г.; от К. К. – 9 950 лв. по договор от м. януари 2013 г. и върнат заем от А. Д. на 17.01.2013 г. в размер на 9 975 лв., представляващи левовата равностойност на 5 100 евро.

Съдът е приел за доказано дарението на сумата от 212 340 лв., направено от майката М. К. на 12.08.2005 г., тъй като вуйчото на жалбоподателя няма семейство, живял е на квартира, т. е. не е направил разход за закупуване на жилище, работил е и е спестявал. Според него е логично семейството да е подпомагано от родителите на съпругата, тъй като тя е единствено дете, а вноските, които двамата съпрузи са правили в търговското дружество, оборват констатациите в РД, че към 01.01.2013 г. Колев е разполагал само с 5 000 лв. в наличност и 17 566.17 лв. по банковите си сметки.

Останалите твърдения на жалбоподателя в съдебното производство за други източници на доходи съдът е приел за недоказани. Обсъдил е свидетелските показания и не ги е кредитирал по изложени в решението мотиви.

Касаторът оспорва като неправилно решението в частта му, в която е приета разполагаемост със сумата от 212 340 лв. по изложените в него мотиви. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба в тази част за основателна, поради следното:

Не е доказано, нито в ревизионното, нито в съдебното производство, че Д. Д. към датата на смъртта си на 22.06.2005 г. е разполагал със сумата от 212 340 лв. Обясненията на жалбоподателя, че тази сума е спестена вуйчо му от получаваното трудово възнаграждение като шофьор на камион в завод „Арсенал”, не се подкрепят от установеното в хода на ревизията, че от 2000 г. до м. юни 2005 г. Д. Д. е получавал основна заплата в размер на 130 лв. Г. К. твърди, че неговият вуйчо е живял в една стая под наем с минимални разходи /”аскетично”/, тъй като не е имал собствено семейство. Макар да липсват доказателства за размера на плащания наем и на разходите за живот, логически обоснован с оглед получаваното трудово възнаграждение е изводът на издателите на акта, че е невъзможно да бъде спестена на сумата от 212 340 лв. за период от пет години.

Показанията на свидетеля Йовчев, работил в обменното бюро, според които С. е купувал валута в периода 1997 г. – 2007 г. почти всяка седмица, обикновено по 2-3 хиляди долара в началото, а по-късно и евра, не променят изводите, изложени по-горе, тъй като са неотносими към спорния въпрос за разполагаемостта със сумата от 212 340 лв. при наследотателя Донев, съответно, към спорния въпрос за получаването не същата сума от жалбоподателя като дарение от неговата майка.

Административният съд правилно е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице за доходи от продажби на валута и продажби на наследствени златни монети. Мотивите му не следва да бъдат преповтаряни по аргумент на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК.

Не е доказано предоставянето на заем от С. К. на А. Д., както и от К. К. на С. К. като основание за връщането на заетите суми. Липсват и доказателства за това, че Кръстев е разполагал със сумата от 9 950 лв. на 30.12.2012 г., за да я предостави на замополучателя.

Настоящият касационен състав преценява за доказано получаването на заем на сумата от 9 800 лв. от К. К. по сключения със С. К. договор от 30.12.2012 г., върнат на 22.12.2015 г. Самите приходни органи не оспорват, че заемодателят Къшев е разполагал с посочената сума към 30.12.2012 г. Разпитан като свидетел, К. К. потвърждава предоставянето на заема.

По така изложените съображения данъчната основа за облагане с данък за 2013 г., определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, следва да се намали със сумата от 9 800 лв., а дължимият данък – на 2 710.90 лв.

Изложеното обуславя извод, че решението на административния съд е изцяло неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихва за забава за 2014 г. и частично неправилно в частта му, в която изцяло е отменен РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихва за забава за 2013 г.

Правилно административният съд е отменил РА в частта му на установените с него задължения за задължителни осигурителни вноски и лихва за забава за 2013 г. и 2014 г. В хода на ревизията не е установен източникът на паричните средства, за които е доказано, че са били необходими на ревизираното лице за покриване на направените от него разходи. От страна на приходните органи неправилно е прието, че те са от трудова дейност, тъй като по делото липсват доказателства за това. Оборимата презумпция по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК, че явно същественото превишение на стойността на имуществото над доказаните доходи, представлява доход, подлежащ на облагане с данък, до доказване на противното, не се отнася до осигурителния доход, тъй като това не е изрично предвидено. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 8/2020 г.

При облагането за данъчния период 2017 г. с данък върху доходите от продажба на недвижимо имущество не е налице спор между страните по фактите. Спорът е за прилагането към тях на правните норми на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „б” ЗДДФЛ, според които: не са облагаеми: доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: а) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години; б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от пет години.

С НА № 195 от 17.08.2017 г. С. К. и Г. К. продават на Е. К. апартамент № 6 в сграда, находяща се в гр. С. З. на [улица]. С НА № 17/25.08.2017 г. двамата съпрузи продават на М. И. два гаража - № 2 и № 5, находящи се също в гореописаната сграда. С НА № 60/14.09.2017 г. продават на А. А. и М. Т. апартамент № 5 в същата сграда.

С РА е прието, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 б. „б” ЗДДФЛ необлагаеми са доходите получени от продажбата на първите два недвижими имота /апартамент № 6 и гараж/, но следва да бъде обложен с данък доходът от продажба на вторите два недвижими имота /гараж и апартамент № 5/. Според съда нормите на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „б” ЗДДФЛ регламентират необлагаемост на дохода от продажбата на един жилищен имот /в хипотезата на б. „а”/ и необлагаемост на доходите от продажбата на до два недвижими имота, независимо от предназначението им /в хипотезата на б. „б/. Затова е отменил РА в частта му за данъка върху дохода от продажбата на единия гараж – гараж № 2, продаден за сумата 12 333.60 лв.

Тълкуването на нормите на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „б” ЗДДФЛ, направено от първостепенния съд, е правилно и съответно на точния им смисъл /чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове/. Правилно съдът е приел, че те регламентират две самостоятелни и независими едно от друго основания за необлагаемост на доходите от продажби на недвижими имоти, като основанието по б. „б” не изключва това по б. „а”. В случая данъчно задълженото лице е извършило продажба на два жилищни имота, отговарящи на определението, дадено в пар. 1, т. 51 от ДР ЗДДФЛ. От придобиването им, както и от придобиването на продадените два гаража, до датите на продажбите им са изтекли повече от 5 години. Поради това доходът от продажбата на първия апартамент с № 6 е необлагаем на основание чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДФЛ, а доходите от продажбите на следващите два недвижими имота са необлагаеми на основание чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „б” ЗДДФЛ. Облагаем е само доходът от продажбата на четвъртия недвижим имот.

В посочения смисъл са и дадените от изпълнителния директор на НАП указания по прилагането на закона в Разяснение изх. № 94004 от 19.01.2015 г. и разяснение изх. № 20-21-204 от 14.08.2012 г., задължителни за приходната администрация на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. Принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, не само правните норми да бъдат ясни и точни, но и прилагането им от данъчната администрация да е предвидимо за данъчно задължените лица. За да е изпълнено това изискване, би следвало приходните органи да съобразяват задължителните указания, дадени от изпълнителния директор на НАП.

Неправилно обаче е прието от съда, че необлагаем е доходът от продажбата на гараж № 2, тъй като той, заедно с гараж № 5, е продаден на 25.08.2017 г., т. е. четвъртият недвижим имот, доходът от който е облагаем, тъй като не попада в хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „б” ЗДДФЛ, е този от продажбата на апартамент № 5, извършена последна на 14.09.2017 г. Облагаемият доход от продажбата на гараж № 2 според РА и мотивите в РД на стр. 54 е в размер на 3 040.02 лв., а облагаемият доход от продажбата на апартамент № 5 – 27 130.74 лв., и техните рзмери не са спорни. Тъй като дължимият данък върху дохода от продажбата на апартамента е в по-голям размер от този, дължим върху дохода от продажбата на гаража, а касаторът обжалва решението само в частта му, в която е отменен РА, при липсата на касационна жалба от противната страна, решението на Старозагорския административен съд в тази част следва да бъде оставено в сила.

Разноски: Според чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски за всяка инстанция, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. На касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съответно на отхвърлената част от жалбата, определено в размера по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и разноски за държавна такса. На ответника по касация се дължат разноските за двете съдебни производства, съответни на уважената част от жалбата. За производството пред административния съд той е доказал разноски в размер на 2 330 лв., но за касационното производство не представя доказателства за направени такива.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 176 от 29.04.2021 г. на Административен съд – С. З. постановено по адм. д. № 635/2020 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт № Р-16002419007867-091-001/23.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 456/16.09.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 710.90 лв. и лихва в размер на 1 715.05 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 10 745.25 лв. и лихва – 5 706.16 лв., както и в частта му за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К., ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. С. З. [улица] против ревизионен акт № Р-16002419007867-091-001/23.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 456/16.09.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, в частта му на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 710.90 лв. и лихва в размер на 1 715.05 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 10 745.25 лв. и лихва – 5 706.16 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С. К., ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. С. З. [улица] да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 2 415.95 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на С. К., ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. С. З. [улица] разноски в размер на 1 270.70 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова