О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

ГР. София, 10 юни 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.05.19 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1482/19 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2429/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 10 000 лв. предявеният от В. Б. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.204, б.”а”, вр. с чл.201 и чл.26 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС – ТР №3/2005 г., т.3 и 11 по въпроса за обезщетяване на неимуществените вреди, които са пряка последица от увреждането. Касаторът твърди, че не са изложени мотиви за пряката причинна връзка с увреждането на част от обезщетените в случая вреди, в противоречие с изискването на т.19 от ТР №1/4.01.01 г.

Въззивното решение, според касатора, противоречи на ППВС№4/68 г., р.ІІ и цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за определяне на обезщетението след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, обосноваващи точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В сходни с процесната хипотези ВКС е присъждал по-ниски обезщетения....