Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на "Стил комерс" АД гр. Н. З., представлявано от Ст. Русев срещу решението от 14.ІІ.2007 г. по адм. д. № 1144/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА № 20000283/03082006 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № РД 10-429/2006 г.
В касационната жалба се поддържат всички касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и се моли отмяна на решението с присъждане на разноски за всички инстанции. Касаторът счита за необоснован извода на съда, че фактурите, по които е ползван ДК не отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС, от което пък е направен и вторият неправилен извод, че не е налице право на ДК, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи, че съдът възприема ново, отделно основание за непризнаване право на данъчен кредит, различно от това възприето от данъчните органи, а именно издаване на ДФ без да е налице данъчно събитие.
Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. Б. при ЦУ на НАП не е взел становище по делото нито писмено, нито устно.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна, по изложените в съдебно заседание съображения.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отхвърли жалбата на жалбоподателя, отнасяща се до отказано право на приспадане на ДК по две ф-ри №№ 507/11.03.2005 г. с данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6000 лв. и № 510/04.08.2005 г. с данъчна основа 15 000 лв. и ДДС 3000 лв. с предмет на доставката-аванс по договор от м.ІІ.2005 г., БОС е приел, че независимо, че на практика е било извършено фактуриране на реално извършени доставки по договора от м.ІІ.2005 г., че стойностно е налице съвпадение между доставените стоки и услуги и посочената стойност във фактурите, предметът на доставката не е отразен прецизно-вещите и услугите, посочени в приемо – предавателните протоколи е следвало да бъдат точно отразени от доставчика в издадените ф-ри по вида на стопанската операция. От последното е направил извод, че ф-рите не отговарят на изискванията на ЗСч и за жалбоподателя не е налице право на приспадане на ДК на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС.
БОС е приел за безспорно установено също – чрез закл. на вещо лице и това, че данъкът е отразен в СД и ДП за съответните данъчни периоди, данъкът е начислен по сметка 4532 по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС като в действителност са налице първични счетоводни документи и други, удостоверяващи превоз и разтоварване. Постановеното решение е неправилно.
Видно от приетите от съда заключения на в. лица Аврамова и Кунев, а и от приложените и описани и съобразявани от вещите лица ф-ри, експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, първични документи за превоз и разтоварване на съоръженията по процесните ф-ри и др. в случая става въпрос за предмет на сделка/доставка/-изработка и монтаж на зърнобаза на жалбоподателя с реално изпълнение по тях, макар и във ф-рите да е записан предмет на сделката "аванс", която непрецизност обаче при безспорно приетото и от БОС наличие на реално осъществени поетапни доставки и поетапни плащания по тях - "авансово плащане" не би могло да се цени като отрицателно обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Това е така, защото тази неточност в отразяване на стопанската операция, разгледана в контекста на всички относими спора по чл. 64, ал. 1 ЗДДС доказателства, отнасящи се до изисквания за възникване право на приспадане данъчен кредит в рамките на данъчния период е неопределяща. От приетото заключение на СИЕ – в. л. Кунев се установява също, че дължимият ДДС по процесните ф-ри /507 и 510/ е заплатен по банков път по ДДС сметката на доставчика и в рамките на данъчния период, респ. главниците по двете ф-ри също за платени. И при положение, че и БОС е приел, че са налице реално осъществени доставки, данъкът е начислен по сметка 4532, то правният извод на БОС за неоснователност на жалбота, поради това, че ф-рите не отговарят на изескванията на ЗСч е незаконосъобразен. Постановеното решение следва да се отмини от касационната инстанция и се постанови друго решение по съэщество на спора, с което се отменят като незконосъобразни обжалваните данъчни актове.
С оглед изхода на делото и претендираните от касатора разноски, то такива му се дължат за двете съдебни инстанции в доказания от него размер, възлизащ общо на 650 лв. по договор за правна защита - платено възнаграждение за един адвокат, приложен по делото на БОС. За касационната инстанция няма доказано адвокатско възнаграждение – пълномощното е само за преупълномощаване, както и се следват направените разноски за вещите лица Кунев и Аврамова, възлизащи общо в размер на 400 лв. или се следват съдебни разноски общо в размер на 1050 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение, РЕШИ :
ОТМЕНЯ решението от 14.02.2007 г. по адм. д. № 1144/2006 г. на Бургаския окръжен съд - трети състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 20000283/03.08.2006 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП-Сливен и потвърдилото го Решение № РД-10-429/09.10.2006 г. на директора на Дирекция ОУИ гр. Б. при ЦУ на НАП, с които на [Фирма 1] гр.Н. З. са определени данъчни задължения по ЗДДС за периода м. март 2005 г. в размер на 6000 лв и за м. август 2005 г. в размер на 3000 лв., ведно с начислените лихви за забава.
ОСЪЖДА Дирекция ОУИ гр. Б. при ЦУ на НАП да заплати на [Фирма 1] гр.Н. З., представлявано от С. Р. съдебни разноски по делото общо в размер на 1050 лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. М.М.