Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаВ. Ш. по адм. дело № 6508/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика /„ОДОП/ София към Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. К., против Решение № 1663/16.03.2021 г., постановено по адм. дело №3311/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221519000793-091-001/28.08.2019г. на органи по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, в частта, в която е изменен и потвърден с Решение № 403/16.03.2020г. на директора на дирекция „ОДОП София към ЦУ на НАП, с който на „ДГС Консултинг” ЕООД е установен резултат корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 2 542,75лева, ведно с лихва 69.66 лева и данък добавена стойност по ЗДДС, за данъчен период м.03.2018г. в размер на 3 343.20лв., ведно с лихва в размер на 465,30 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е кредитирал изготвената в хода на ревизионното производство експертиза. Счита, че не е спорно, че сделките са извършени между свързани лица. Излагат се доводи, че РЛ не е оборило определената пазарна цена за наем на МПС. По подробни съображения в касационната жалба иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и за държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – „ДГС Консултинг” ЕООД, чрез адв. Д. и адв. Ф., оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е РА № Р-22221519000793-091-001/28.08.2019г. на органи по приходите към ТД на НАП София, в частта, в която е изменен и потвърден с Решение № 403/16.03.2020г. на директора на дирекция „ОДОП София към ЦУ на НАП, с който на „ДГС Консултинг” ЕООД е установен резултат корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 2 542,75лева, ведно с лихва 69.66 лева и данък добавена стойност по ЗДДС, за данъчен период м.03.2018г. в размер на 3 343.20лв., ведно с лихва в размер на 465,30 лв.

С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА, като е осъдил данъчната администрация да заплати разноските по делото.

При извършена проверка първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

От фактическа страна съдът е приел, че „ДГС Консултинг” ЕООД е сключило договор от 08.09.2017г. с „М. П. ЕООД за покупка на лек автомобил, марка „Волво“ ХЦ 60 с per. [рег. номер на МПС] , за сумата - 50 028.90 евро, без ДДС, левова равностойност - 97 848.023лв. с начислен ДДС в размер на 19 569,60лв. Установено е, че за автомобила е ползван данъчен кедит. Описаният автомобил е отдаден под наем, съгласно договор от 02.01.2018г.(л.117 от АП), сключен между „ДГС Консултинг” ЕООД като наемодател и Д. С., като наемател, за срок от една година, с договорена наемна цена за целия период - 3600.00лв. с ДДС. Във връзка със сключения договор за наем на посоченото МПС от „ДГС Консултинг” ЕООД е издадена фактура № 0...087 от 01.03.2018г., с данъчна основа в размер на 3 000.00 лв. и ДДС в размер на 600.00 лв., обща стойност на фактурата 3600.00 лв. с ДДС. Установено е също, че между Д. С., като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.София, [адрес], в качеството на наемодател и „ДГС Консултинг” ЕООД в качеството на наемател е сключен договор за наем на посочения недвижим имот, за времето от 02.01.2015 г. и от 02.01.2018 г. Апартаментът е отдаден под наем за офис, при договорена наемна цена – 1200.00 лева годишно, платима наведнъж до 30.12., в рамките на съответната календарна година.

С оспорения РА е прието, че сключените сделки за отдаване под наем на автомобила и апартамента, са осъществени между свързани лица, на цени различни от пазарните, при което са налице данни за укрити приходи или доходи, съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, при което основата за облагане с корпоративен данък, ДДС и данък върху доходите на физическите лица е определена по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК.

АССГ е стигнал до извод, че правилно ревизията е извършена на основание чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, предвид установеното обстоятелство в хода на ревизионното производство - данни за укрити приходи или доходи и с оглед безспорно установеното обстоятелство, че Д. С. е едноличен собственик на капитала на „ДГС Консултинг” ЕООД, както и сключените между него и същото дружество договори за наем на лек автомобил марка „Волво“ ХЦ 60 и договор за наем на недвижим имот.

Съдът е приел, че така определената цена не е „пазарна цена“ по смисъла на §1,т.8 от ДР на ДОПК, определена по методите за определяне на пазарна цена по смисъла на §1,т.10 от ДР на ДОПК. Според съда определената от експертизата в ревизионното производство пазарна цена не съответства на изискването на чл. 14, ал.1 от Наредбата за определяне на пазарни цени, съгласно която: методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. АССГ е стигнал до извод, че при липсата на изследване от страна на назначената експертиза в ревизионното производство на реално сключени сделки за отдаване под наем на МПС от вида на процесното, пазарната цена на процесното МПС е определена в нарушение на методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и в нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006г. за определяне на пазарни цени. При тези мотиви съдът е отменил процесния РА.

Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно и препраща към мотивите на АССГ на основание чл. 221, ал.2 от АПК.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал правилен извод, че РА е незаконосъобразен.

Въз основа на доказателствения материал и съдебно-оценителната експертиза съдът е направил правилен извод, че определената от органа по приходите цена не е „пазарна цена“ по смисъла на §1,т.8 от ДР на ДОПК, определена по методите за определяне на пазарна цена по смисъла на § 1,т.10 от ДР на ДОПК. Определената в ревизионното производство пазарна цена не съответства на изискването на чл. 14, ал.1 от Наредбата за определяне на пазарни цени, съгласно която методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките.

В случая, при определяне на размера на месечния наем на процесното МПС не е взето предвид данните за реално осъществени сделки (отдаване под наем) на МПС с параметри, идентични на процесното МПС, с което е нарушено изискването на чл. 14, ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. за определяне на пазарни цени на месечен наем за процесното МПС. Приетите от експертизата офертни цени, не могат да се приемат за пазарни цени по смисъла на §1,т.10 от ДР на ДОПК. При липсата на изследване от страна на назначената експертиза в ревизионното производство на реално сключени сделки за отдаване под наем на МПС от вида на процесното, съдът правилно е приел, че пазарната цена на процесното МПС е определена в нарушение на методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и в нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. за определяне на пазарни цени.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е неоснователно. Направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, следва да бъде уважено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1663/16.03.2021 г., постановено по адм. дело №3311/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП да заплати на „ДГС Консултинг” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова