Производството е по чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по следните жалби:
1. по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2748 от 09.11.2012 г., постановено от Административен съд-гр. В. по адм. д. № 4082 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181101595/04.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. В. срещу "Хубав дом" ООД със седалище в гр. В. и адрес на управление ул."С. Р." №22, ет.4, ап.4, ЕИК по Булстат: 14814491, представлявано от Б. И. Т., който акт е потвърден с Решение № 671/27.10.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. В. при ЦУ на НАП, относно на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 13134,81 лв. за данъчен период м. септември 2010 г. по фактури, издадени от "Конкурент" ООД, "Доминант-М" ООД, "Призма ЕС" ООД, "Картекс П" АД, "Ел инс билдинг" ООД, "Стройрент" ЕООД, "Практикер" ЕООД, "Габровски" ООД, "МВ трейд" ООД, "К енд К електроникс" ЕАД, "Йовков" ЕООД, "Камо билд" ООД, "Рувик" ООД, "Дивеспласт" ООД, "Палома ком" ЕООД, "Експрес жур" ЕООД, "Евролит тест" ЕООД, "М. П." ООД, "Ян Ди стил" ООД, "Глас дизайн" ООД, "Марстрой" ООД, "Арексим гарден" ЕООД, "Варнастройинжинеринг", "Мебелна къща Лазур" АД, "Асансьорен сервиз Варна" ООД, "Жар компютър-Варна" ООД, "Рак" ООД, "Вето" ООД, "Данимпекс" ЕООД, "Ладура" ООД, СД "Нар-Нарлиев и сие", "В. В. КВ" ЕООД, "Краб 2004" ООД, "Язон" ООД, "Ремстрой-2003" ЕООД и "Е. В." ЕООД, ведно с лихви в общ размер 39289,98 лв.
2. по частна жалба на "Хубав дом" ООД, ЕИК по Булстат: 14814491, срещу Определение № 676 от 23.01.2013 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на Решение № 2748 от 09.11.2012 г. в частта за разноските; и е допълнено посоченото решение, като "Хубав дом" ООД, ЕИК по Булстат: 14814491, е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1509,29 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основании по чл.209, т.3 АПК. Според касатора Съдът е следвало да обсъди дали наистина са били налице явни фактически грешки в нотариалните актове, за които са представени нотариални актове за поправка. Настоява, че актовете за поправка не следва да се ползват с материална доказателствена сила. Навежда оплакването, че плащанията между страните са свързани само с нотариалните актове, но не и с предварителните договори за СМР. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на разноски в пълен размер.
Ответникът по касационната жалба - "Хубав дом" ООД - в подадения писмен отговор чрез пълномощника адв.. Л., както и в с. з. чрез същия пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата.
В частната жалба се навеждат оплаквания срещу определението поради противоречие с нормата на чл.161, ал.3 ДОПК, която според частния жалбоподател е приложена, без да е възникнала хипотезата му. Подателят на тази жалба прави и възражение за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение. От настоящия съд се иска цялостна или частична отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба – Директорът на Д"ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП, не взема становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби.
Върховният администратвен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Административен съд – гр. В. е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт.
Първоинстанционният съд коректно и в пълнота е установил фактическата обстановка, по която страните не спорят. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетите от Съда факти са съобразени със събраните по делото доказателства. Спорът по делото е изцяло правен.
Дейността на ревизираното лице е била общо строителство на сгради и строителни съоръжения. През м. юли и м. август 2010 г. дружеството е извършило продажби на физически лица на апартаменти - новопостроени и завършени на етап "груп строеж", за които продажби са съставени нотариални актове. Състоянието на имотите към момента на продажбите е установено от съответните строителни книжа.
Ревизията е установила, че след продажбите ревизираното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит по фактури с предмет материали, обзавеждане, довършителни работи и строително-монтажни работи, издадени от доставчиците "Конкурент" ООД, "Доминант-М" ООД, "Призма ЕС" ООД, "Картекс П" АД, "Ел инс билдинг" ООД, "Стройрент" ЕООД, "Практикер" ЕООД, "Габровски" ООД, "МВ трейд" ООД, "К енд К електроникс" ЕАД, "Йовков" ЕООД, "Камо билд" ООД, "Рувик" ООД, "Дивеспласт" ООД, "Палома ком" ЕООД, "Експрес жур" ЕООД, "Евролит тест" ЕООД, "М. П." ООД, "Ян Ди стил" ООД, "Глас дизайн" ООД, "Марстрой" ООД, "Арексим гарден" ЕООД, "Варнастройинжинеринг", "Мебелна къща Лазур" АД, "Асансьорен сервиз Варна" ООД, "Жар компютър-Варна" ООД, "Рак" ООД, "Вето" ООД, "Данимпекс" ЕООД, "Ладура" ООД, СД "Нар-Нарлиев и сие", "В. В. КВ" ЕООД, "Краб 2004" ООД, "Язон" ООД, "Ремстрой-2003" ЕООД и "Е. В." ЕООД. В тази връзка ревизиращият орган е приел, че дружеството е продължило да влага материали и услуги във вече продадените имоти, тъй като е установил, че в нотариалните актове няма уговорки, според които довършителните работи ще се извършват от ревизираното лице.
Отказът от правото на данъчен кредит е извършен поради направения от органа по приходите извод, че доставките по посочените фактури са безвъзмездни или са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В съдебното производство са представени нотариални актове за поправка на всеки един от представените на ревизията нотариални актове. Извършените поправки се свеждат до корекция на явна фактическа грешка в първоначалните нотариални актове, като е вписано, че платената сума е пълната цена на продаваните имоти, изградени в окончателен и завършен вид с издаден акт образец 16 и удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от Закона за устройство на територията, както е създаден и нов текст, съгласно който уговорките на страните, направени по-рано с договора за строителство и продажба на недвижим имот, запазват действието си, освен ако са несъвместими или пряко противоречат на днес подписания НА.
Административният съд изрично е посочил, че реалното изпълнение на услугите от посочените доставчици не се оспорва. Съдът не е споделил тезата на ревизията, че става въпрос за безвъзмездни доставки или за доставки, които са предназначени за други дейности, различни от икономическата дейност на задълженото лице. В тази връзка се е позовал на представените актове за поправка на нотариални актове, като е приел, че материалите и услугите са ползвани за завършване на обектите, а страните са се договорили обектът да се предаде в степен на завършеност до разрешение за ползване. Отрекъл е и тезата за безвъзмездния характер на доставките, доколкото доставките във връзка с довършителните работи също имат определена цена като част от крайната цена, която включва не само стойността на обекта на фаза "груб строеж", а и цената на всички СМР, необходими за окончателното приключване на строителството и изготвяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и касационната инстанция го оставя в сила.
Доколкото правното основание за отказ от правото на даъчен кредит е това по чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, то спорни за възникването на това право са предпоставките във връзка с характера на доставките като безвъзмездни или възмездни, и във връзка с предназначението на стоките, тоест дали те се използват за облагаеми доставки, извършвани от задълженото лице. Следва в тази връзка да се посочи, че като е цитирал буквално законовата норма, в която съществуват две отделни хипотези, ревизиращият орган е създал неяснота по това дали отказът е мотивиран с характера на доставките или с тяхното предназначение и отказът е незаконосъобразен и на това самостоятелно основание.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице му е доставил или предстои да му достави. Нормата на чл.70, ал.1, т.2 от закона предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая са издадени фактури, с които са документирани доставки във връзка с довършителните работи, като по изричната воля на страните обектите се предават във висока степен на завършеност - до издаване на разрешение за ползване. Това означава, че получените от ревизираното лице доставки по спорните фактури са предназначени за икономическата дейност на лицето, както правилно е заключил първоинстанционният съд. Следва да се има предвид, че не е задължително осъществената последваща доставка да е последваща и във времето, като с оглед икономическата логика е допустимо тази доставка да има характер на предварително плащане - т. нар. продажби на имоти "на зелено".
Административният съд е разгледал и втората, алтернативно дадена хипотеза по чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС – когато доставките са безвъзмездни. Съдът е анализирал легалната дефиниция за такива доставки по § 1, т.8 от ДР на закона
, като е достигнал до верния извод, че в случая не са налице такива доставки. Доставките за довършителните работи имат своята цена и са включени в крайната цена, а с нотариалните актове за поправка се уточнява, че крайната цена включва цената на всички СМР, необходими до приключване на строителството.
Д. С. се е позовал изключително на представените в хода на съдебното производство нотариални актове за поправка, касационният съд намира за несъстоятелно оплакването на касатора за липсата на материална доказателствена сила на актовете за поправка. Правилото на чл.18 от Закона за задълженията и договорите изисква договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти да бъдат извършени с нотариален акт, като това е форма за действителност. Актовете за поправка следват същия режим, тъй като стават част от основните нотариални актове. Правилен е изводът на административния съд, че относно удостоверените в нотариалните актове обстоятелства официалната им доказателствена сила не е оборена. Същевременно следва да се държи сметка за недопустимостта на оспорването им към настоящия момент.
Изложеното дотук обуславя извод за липса на коя да е от хипотезите по чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС, която да изключва възникване на спорното право. Това мотивира настоящия състав на касационата инстанция да приеме, че като е приел същото, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
2. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е отхвърлено искането на "Хубав дом" ООД за допълване на Решение № 2748 от 09.11.2012 г. в частта за разноските; и същевременно е допълнено посоченото решение, като "Хубав дом" ООД е осъдено да заплати на Д"ОУИ", юрисконсултско възнаграждение в размер на 1509,29 лв.
Приложение в случая е намерило правилото по чл.161, ал.3 ДОПК. То предвижда в случаите, когато пред Съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна да заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. От изложените от Съда мотиви е видно, че отмяната на ревизионния акт е обусловена именно от представянето на доказателства, които е могло да бъдат представени своевременно. В случай, че тези доказателства не бяха представени, жалбата щеше да подлежи изцяло на отхвърляне. В хода на оспорването по съдебен ред са представени писмени доказателства, благодарение на които е постановена отмяната на РА. Ето защо правило Съдът е приел, че става въпрос за доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, поради което правилно жалбоподателят е лишен от претендираните разноски.
Ответникът пред административния съд е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Цитираната норма на чл.161, ал.3 ДОПК предвижда в случаи като настоящия страната, която несвоевременно е представила доказателствата, да заплаща
изцяло
разноските по делото, към които без съмнение следва да се причислят и разноските за юрисконсултско възнаграждение. С оглед имуществения интерес същите са в размера по чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Независимо от изхода на спора на ответника по касация не се следват разноски за касационната инстанция с оглед разпоредбата на чл.161, ал.3 ДОПК, приложима и за касационното производство, а освен това такива не са поискани.
Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2748 от 09.11.2012 г., постановено от Административен съд-гр. В. по адм. д. № 4082/2011 г.
ОСТАВЯ В СИЛА
Определение № 676 от 23.01.2013 г., постановено от Административен съд-гр. В. по същото дело.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р./п/ К. К.
К.К.