Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 АПК.

Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение №1242/15.09.2010г. по адм. д.№225/2009г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА №160801279/19.11.2008г. на ТД на НАП-Пловдив във частта за допълнително определен данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2006г. 4 068 319лв с 919 548,58лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде оставен в сила и да му бъдат присъдени разноски. Ако жалбата бъде отхвърлена моли на основание чл.161 ал.3 ДОПК разноските да бъдат възложени на другата страна, тъй като представя платежни нареждания едва в съдебното производство.

Втора жалба е подадена от Г. Б. против определение №2731/09.12.2010г. по същото дело, с което е оставено без уважение искане за изменение на решението в частта за разноските. Моли да му бъдат присъдени разноски, включително адвокатски хонорар. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата жалба и неоснователност на втората.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на жалбите и отменителните основания, изложени в тях по чл.218 АПК, приема за установено следното: Жалбите са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение и с решение №1325/15.10.2010г. за поправка на фактически грешки административният съд, е отменил РА №160801279/19.11.2008г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която на Г. Б. е определен данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2005г. 7362,72лв с 2645,07лв лихви и за 2006г. в частта, с която е определен данък 4 068 319лв с 919 548,58лв лихви, като е отхвърлил жалбата против РА в останалата му част. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъка за 2006г....