Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу Решение № 556/24. 07. 2019 г. по административно дело № 598/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен отказ № 37-02-20-19/4/13. 03. 2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за издаване на разрешение на „А. П – Иванов 1“ ЕООД за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и е изпратена преписката за ново произнасяне.

В касационната жалба има оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 11а, ал. 2, т. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 37 от 02. 08. 2020 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37/02. 08. 2020 г.). Излага доводи, че лицето, предложено за ръководител на учебната дейност и преподавател по теоретично и практическо обучение, е било лишавано от право да управлява МПС по съдебен ред, поради което е налице законосъобразен отказ. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу процесния отказ. Претендират се разноски.

Ответникът – „А. П – Иванов 1“ ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдът е приел за доказано от фактическа страна, че със заявление peг. № 37-02-20-19/14. 02. 2019 г. на „А. П – Иванов 1“ ЕООД е направено искане за издаване на разрешение за извършване на теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Към заявлението кандидатът е приложил свидетелство за съдимост, съгласно което лицето, предложено за ръководител на учебната дейност и преподавател по теоретично и практическо обучение, не е осъждано, но има наложено административно наказание. Същото му е наложено по нахд № 58/1029-2001, като с решение на Районен съд - Пазарджик от 16. 11. 2001 г., влязло в сила на 17. 12. 2001 г., на основание чл. 78а от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) С.И е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е отказал издаване на разрешение за обучение с мотив, че не изпълнени разпоредбите на чл. 11а, ал. 2, т. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 37/02. 08. 2020 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалноправните разпоредби. Приел е, че С.И не бил лишаван по съдебен ред да управлява МПС, а по административен, поради което отказът е издаден в нарушение на чл. 11а, ал. 2, т. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 37/02. 08. 2020 г. Решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е крайният извод на съда за незаконосъобразност на акта, но по различни от изложените мотиви.

По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма на НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени по НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (т. 4 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС).

В настоящия случай административният орган правилно е приел, че лицето е било лишавано да управлява МПС с влязло в сила съдебно решение, т. е. по съдебен ред, но при това положение е следвало да извърши преценка кога е било изпълнено административното наказание и дали по отношение на лицето е изтекъл срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) и при необходимост да му даде указания да представи доказателства в тази връзка.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 556/24. 07. 2019 г. по адм. дело № 598/2019 г. на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.