Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община - директор на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община (заповед №СОА19-РД09-934/1. 07. 2019 г. на кмета на Столична община) против решение № 6146 от 22. 10. 2019 г. по адм. дело № 4735/ 2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РА-30-92/25. 03. 2019 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „второстепенна постройка, склад“, находящ се в позмлен имот с идентификатор 11394. 1795. 911, УПИ III-911, кв. 54 по плана на м. „с. В.“, район Витоша, Столична община, извършен от К.Д.Ж поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът К.Д оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, а по същество излага съображения за нейната неоснователност.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от легитимирана страна. Касационната жалба е подадена от главния архитект на Столична община в периода, през който изпълнява функциите на директор на дирекция „Общински строителен контрол“ до назначаване на титуляр на длъжността (заповед №СОА19-РД09-934/1. 07. 2019 г. на кмета на Столична община). Освен това касационната жалба е подписана от юрк.. С, която в настоящото производство представлява и директора на дирекция „Общински строителен контрол“ – органът, издател на отменения от първоионстанционния съд административен акт. (пълномощно на л. 21 от делото).

Касационната жалба е подадена и против подлежащ на оспорване съдебен акт. С решението, предмет на обжалване, Административен съд София - град отменя заповед № РА-30-92/ 25. 03. 2019 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, с която е наредено премахване на незаконен строеж. Тази заповед не засяга обекти по чл. 56 и чл. 57, поради което решението на съда, постановено по нейното оспорване, не попада в обхвата на актовете по чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, за които касационният контрол е изключен. Квалифицирането на наредения за премахване строеж като преместваем обект от състава на административния съд не променя горния извод, тъй като не засяга съдържанието на заповедта.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон.

Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, поради противоречие с материалноправни разпоредби, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е „второстепенна постройка, склад“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 11394. 1795. 911, УПИ III-911, кв. 54 по плана на м. „с. В.“, район Витоша, Столична община. Постройката е с размери 4, 40 м. на 1, 80 м. и височина 2, 30 до 2, 42 м. и е разположена на разстояние 0, 45 м. от оградата със съседния УПИ V-927. Стените са от стара дървена дограма и прозорци, захванати с метални планки. За основи на обекта в терена са забити метални профили, към които стените са захванати с метални планки. Покривът е с дървена конструкция с дъски, върху които са поставени поликарбонатни плоскости. Същият е построен през 2018 г. от К.Д, ответник в настоящото производство.

При тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект „второстепенна постройка, склад“, представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория (чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ) и представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2018 г. строежът не попада в обхвата на разпоредбите на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.

Изводите на административния съд, че описаната в заповедта постройка представлява преместваем обект по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ (изм.) са неправилни и не могат да бъдат споделени. Цитираната разпоредба, в ред. до ДВ бр. 17/2020 г. въвежда два критерия за квалифициране на обектите като преместваеми обекти. Единият са техните технически характеристики, които позволяват, след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура обектът да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Другият критерий е свързан с предназначението на обекта и по смисъла на цитирания текст, както и съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ това са обекти за увеселителни, търговски административни и други обслужващи дейности или такива за временно обитаване при бедствия. В случая постройката, предмет на заповедта не удовлетворява втория от изброените критерии (същата се използва за склад), поради което не може да се квалифицира като преместваем обект. Ето защо доводът на ответника по касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен.

Възраженията на жалбоподателя пред административния съд и ответник в касационното производство, че описаният в заповедта обект представлява оранжерия по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за чието изграждане не се изисква разрешение за строеж, са неоснователни. Конструктивните характеристики на постройката, както и предназначението й - използва се за склад, квалифицират обекта като строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР на ЗУТ.

Представеното писмо на директора на дирекция общински строителен контрол на л. 16 от делото, изразява принципно становище за обектите по чл. 151, ал. 1 т. 3 ЗУТ и не обсъжда характеристиките на наредения за премахване строеж, поради което не дава основание за различен извод.

Доводът на жалбоподателя пред първата инстанция, че страните по делото са неправилно определени, също е неоснователен. Принципно следва да се посочи, че същият не е лигитимиран да предявява чужди права, поради което доводите, свързани с неучастието на съсобственика на имота като страна в производството, не следва да бъдат обсъждани. Освен това страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са органът – издател и извършителят на строежа. Съсобствениците на имота, които не са извършители на незаконното строителство, нямат правен интерес от участие в процеса. Освен това ако същите твърдят, че имат качеството на възложители или изпълнители на строежа могат да подадат жалба против заповедта за премахване независимо, че не са посочени в нея, което в случая не е направено. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че заповедта за премахване се издава и когато извършителят е неизвестен ( чл. 225а, ал. 2 ЗУТ).

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратния смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд София – град следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на против заповед № РА30-92/ 25. 03. 2019 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ Столична община да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба К.Д следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6146 от 22. 10. 2019 г. по адм. дело № 4735/2019 г. на Административен съд София - град и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д против заповед № РА-30-92/ 25. 03. 2019 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община.

ОСЪЖДА К.Д от [населено място], [населено място], [улица] да заплати на Столична община, гр. С. сумата 100. 00 (сто) лева, възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.