5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2466

София, 15.05.2025 год.Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВАкато разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 291 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. И., чрез адв. Е.Ф., срещу решение № 6042/05.11.2024г. по гр. д№ 11954/22г по описа на СГС, ІV Е ВС, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение е уважен предявения от И. срещу Министерство на вътрешните работи – Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ иск по чл. 224, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 08.08.2014г. - 19.02.2020г. до размер от 579, 30 лева и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7552,86 лева.

Касаторът заявява недопустимост и неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част. В контекста на доводите, че направеното от ответника по делото възражение са прихващане е с вземания по чл. 220 и чл. 222,ал.3 КТ, които не са изплатени от работодателя й – Дирекция КИС при МВР и че е недопустимо прихващане с активното вземане по чл. 224, ал.1 КТ, когато то е дължимо за период на незаконно уволнение, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпросите:

1/ Могат ли да се прилагат по аналогия правилата за изплащане на платения годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ за платения годишен отпуск по чл. 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на ЕС и Съвета от 04.11.2003г. и чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, след като възникват на различно правно основание и се отнасят за различни периоди ?

2/ Допустимо...