О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2440

гр. София, 15.05.2025г.В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 364/2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. С., подадена чрез пълномощника адв.Ж. С., против решение № 6022/05.11.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 1049/2024г. на Софийския градски съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 9780/01.09.2022г. по гр. дело № 47923/2021г. на СРС, 77 състав, са отхвърлени исковете й по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ против Софийския университет „С. К. О. - за признаване незаконността на прекратяване на ТПО и допълнителното ТПО на Д. С. за длъжността „редактор в университетска телевизия Алма матер“ и „специалист връзки с обществеността във ФМИ“ и заплащане на обезщетения за оставането й без работа.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие на решението с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 5/26.10.2021г. по тълк. дело № 5/2019г., както и с решение № 436/03.07.2024г. по гр. д.№2640/2023г. на ІІІ ГО, решение №103/19.02.2024г. по гр. д.№1541/2023г. на ІІІ ГО и решение № 42/15.07.2021г. по гр. д.№ 203/2020г. на ІІІ ГО по въпросите: 1. При извършване на преценката за наличие на реално съкращаване на щата достатъчно ли е въззивният съд да съпостави само длъжностните характеристики за отделните длъжности без да изследва конкретните трудови функции, които са включени за съответната длъжност; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове защо кредитира или не определени доказателства и длъжен ли е да се произнесе по всички заявени от страните доводи и възражения; 3. Длъжен ли е съдът да събира служебно доказателства, необходими за изясняване на делото при извършването на преценката за наличие на реално съкращаване на щата; 4. Задължително ли е при прекратяване на ТПО за допълнителен труд да са изпълнени посочените в заповедта за прекратяването му основания или е достатъчно да е реализирано 15-дневното предизвестие.

Ответникът по касационната жалба - Софийския университет „Св.К. О. , чрез ст. юрк.М. К., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

За да отхвърли исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ въззивният съд от фактическа и правна страна е приел следното: Университетската телевизия „А. М. , в която ищцата е работила на длъжността редактор на непълно работно време, е относително самостоятелно звено (чл.7 и чл.8, т.16 от Правилника на Софийския университет) в рамките на университета за осъществяване на културна дейност (чл. 18 1 от Правилника); телевизията не е работодател по смисъла на КТ - не наема самостоятелно работници; те се назначават от ректора, а щатното разписание се определя от академичния съвет на Университета – чл. 26, ал. 2, т. 14 и т. 15, чл. 29, ал. 2, т. 5 от Правилника. Телевизията „А. М. продължава да съществува и след процесното уволнение. След анализ на представените писмени доказателства (решението на академичния съвет по протокол № 9/26.05.2021г., старо и ново щатно разписание и длъжностни характеристики) съдът е приел за установено, че е извършена вътрешна реорганизация; в тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, както поддържа ищцата, защото дейността на телевизията продължава да се осъществява; формулировката в решението на академичния съвет („закрива следните щатни длъжности“) също сочи към съкращаване на щата. От представеното по делото старо щатно разписание и поименното старо длъжностно разписание на УТ „А. М. съдът е установил, че е имало само една щатна бройка за длъжността „редактор“, която е била заета от ищцата. Според длъжностната характеристика на ищцата, длъжността „редактор“ се е отнасяла за конкретно предаване и трудовите й функции се отнасят за това предаване. Характеризиращите длъжността трудови функции са посочени в т. 1-11 от длъжностната характеристика, а останалите задължения по нея са общи за всичките длъжности в телевизията. С решението на академичния съвет от 26.05.2021г. длъжността е премахната, премахнати са и други длъжности, създадени са нови, а част са преобразувани. Не се твърди и не се установява да е имало и други лица на длъжност „редактор“; тази длъжност липсва и в новото щатно разписание в сила от 01.06.2021г. След съпоставка между длъжностните характеристики за длъжностите по новото щатно разписание и длъжностната характеристика за заеманата длъжност на ищцата, съдът е открил известно сходство между трудовите функции, които тя е изпълнявала само с длъжността „административен директор“ по новото разписание (създадена с преобразуване на длъжността „ръководител направление маркетинг и комуникации“) по отношение на приемането на сценарни заявки и координирането на дати и часове за снимки. Посочи е, че тези функции при ищцата се отнасят до конкретното предаване, а при новата длъжност „административен директор“ касаят цялостната дейност на телевизията. Според характеристиката, длъжността „административен директор“ има множество други организационно-технически и контролни функции за цялостната дейност на телевизията, каквито ищцата не е изпълнявала в рамките на длъжността си на редактор на конкретно предаване, посочените две функции на административния директор не касаят само едно предаване и не може да се приеме, че новата длъжност се характеризира предимно с функциите които е изпълнявала ищцата. С функциите на останалите длъжности по новото щатно разписание съдът не е установил сходства. Предвид изложеното е направил извод, че е налице реално премахване на длъжността редактор, която е заемала ищцата. Според въззивния съд обстоятелството, че за реализиране на предавания, посочени в писмо от 26.07.2021г. от СУ до ищцата (според което в периода от началото на 2021г. до прекратяването на ТПО са реализирани три предавания от телевизията) са ангажирани и лица които не работят по трудово правоотношение със СУ, довод въведен още в исковата молба, като порок на уволнението, не води до незаконосъобразност на същото, тъй като как работодателят организира своята дейност финансово-икономически и от гледна точка на осигуряването на човешки ресурс съдът не може да контролира, нито това води до незаконосъобразност на извършените съкращения. По изложените съображения, съдът е намерил оспорената заповед № РД-22-1382/ 14.06.2021г. на ректора на СУ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за законосъобразна.

По отношение на допълнителното трудово правоотношение на ищцата за длъжността „специалист по връзки с обществеността“ във Факултета по математика и информатика, прекратено със заповед на ректора на СУ № РД-22-1451 от 21.06.2021г., въззивният съд е посочил, че от съдържанието на заповедта е видно, че като правно основание е цитиран чл. 334, ал. 1 КТ и е отразено, че следва да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие от 15 дни, което ясно сочи именно хипотезата на чл. 334 КТ. Заповедта е подписана от ректора в рамките на неговите правомощия по чл. 29, ал. 2, т. 5 от Правилника на СУ. Упражняването на това правомощие на ректора не е обусловено от предхождащ акт на който и да било орган на СУ и е ирелевантно дали има или няма решение на академичния съвет или друг орган. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира. Както и при основно трудово правоотношение допълнителното може да се прекрати без спазване на срока на предизвестие при заплащане на обезщетение, каквото е посочено да се плати на ищцата в процесната заповед. Предвид това съдът е приел, че прекратяването на допълнително ТПО е законосъобразно. Поради неоснователност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът е приел за неоснователен и искът по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

При тези мотиви на въззивната инстанция, решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване.

При решаването на релевантния въпрос за законосъобразност на уволнението, респ. наличието на реално закриване на щата, въззивният съд е съобразил разясненията, дадени в ТР № 5/26.10.2021г. по тълк. дело № 5/2019г. на ОСГК на ВКС-закриване на част от предприятието и съкращаване в щата са отделни основания за уволнение, макар и да се включени в една законова разпоредба-чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите. Както е посочено в цитираното от касатора решение по гр. д. № 203/2020г. на ІІІ ГО преценката дали е налице реално (а не фиктивно) съкращение на щата е конкретна във всеки отделен случай и винаги се предпоставя от съпоставянето между трудовите функции на процесната длъжност, заемана от ищеца, и друга или други конкретно установени по делото щатни длъжности при ответника-работодател, за които ищецът твърди, че се осъществяват трудови функции, несъществено отличаващи се от тези на заеманата от него длъжност. Въззивният съд изцяло се е съобразил с тези постановки, поради което не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на първия поставен въпрос.

По втория въпрос относно задълженията на въззивния съд е налице задължителна практика на ВКС, с която съставът на СГС изцяло се е съобразил. Съгласно приетите правни разрешения, като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти и доказателствата, които ги установяват и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдът е посочил кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои счита за недоказани и защо. Несъгласието на жалбоподателката с последните е оплакване за неправилност и необоснованост на решението, което подлежи на преценка само ако касационно обжалване бъде допуснато.

Третият въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване, доколкото във въззивната жалба липсват доводи за допуснати такива процесуални нарушение от страна на първоинстанционния съд, въз основа на които да се приеме, че въззивната инстанция е била длъжна служебно да събира доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна. Четвъртият формулиран въпрос е относим, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС (решение № 169/06.07.2015г. по гр. дело № 427/2015г. на IV ГО), според която в чл. 334, ал. 1 от КТ се съдържа основно правило, свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд – с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това. Противно на доводите на касатора, съдържащите в обосновката на въпрос 4, въззивният съд е съобразил, че между страните са съществували две самостоятелни трудови правоотношения: основно – за длъжността „редактор“ в Университетската телевизия „А. М. и такова по трудов договор за допълнителен труд по чл.110 от КТ – за длъжността „специалист по връзки с обществеността“ във Факултета по математика и информатика към СУ, както и че всяко от тях е прекратено законосъобразно на различно основание, независимо от другото.

Предвид изложеното, въззивното решение на СГС не следва да се допуска до касационен контрол.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6022/ 05.11.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 1049/2024г. на Софийския градски съд, в обжалваната от Д. В. С. част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: