Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Керим, [населено място], против Решение № 35 от 03. 02. 2020 г. на Административен съд Кърджали по адм. д. № 180 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № Р-16001618004155-091-001 от 28. 01. 2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 228 от 11. 04. 2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му за установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви върху тях за 2015 г. и за 2016 г. от 12 536, 86 лв. на 11 880, 40 лв. и потвърден в частта за установените задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2015 г. и за 2016 г. в размер на 11 296, 64 лв. и лихви върху тях – 2 653, 57 лв., както и относно установените задължения по ЗДДС за периода от 01. 09. 2016 г. до 31. 12. 2016 г. в размер на 6 551, 94 лв. и лихви – 1 425, 35 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не са доказани предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, а данъчната основа е определена въз основа на предполагаеми доходи, чиито размери не са доказани. Позовава се и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възразява срещу подхода на ревизиращият екип да включи в данъчната основа като приход суми за превоз на лицата, които не са изпратили данни в отговор на искането...