Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 20/20. 02. 2020 г., постановено по адм. дело № 263/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което по жалба на „Ем Д. С“ ЕООД – гр. П. е отменен РА № Р-22001418001148-091-001/28. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 285/15. 02. 2019 г. на посочения по-горе директор в частта за определените публични задължения по ЗДДС, вследствие на отказано право на данъчен кредит по доставки от „С. Т“ ЕООД и „Сираком“ ЕООД за данъчни периоди на месеците април и юни 2017 г. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът напълно е игнорирал относими по делото факти, които показват, че двете дружества, сочени за доставчици, не притежават кадрови и технически ресурс да осъществят фактурираните СМР. Сочи се, че ревизиращите органи са установили от информационния масив на НАП, че през спорните периоди „С. Т“ ЕООД не е имал назначени служители на трудов договор, а „Сираком“ ЕООД е имал само един служител на длъжност IТ специалист, както и че и двете дружества през процесните периоди не са подавали справки по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови възнаграждения. Касаторът твърди, че по делото липсват доказателства за техническа обезпеченост на тези дружества, като складова база, транспортни средства, инструменти и строителни материали за извършване на спорните СМР. В касационната жалба се съдържа оплакване и, че...