Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (ОДОП), [населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 2305 от 14. 10. 2014г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 771/2014г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт №[ЕИК] от 19. 11. 2013г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП [населено място], потвърден с решение № 905/05. 02. 2014г. на и. д. директор на Дирекция „ОДОП”- [населено място] при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № 525/05. 12. 2013г. на изпълнителния директор на НАП.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК.Пва се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът – [фирма] чрез адв. Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл....